— Е, очаквам предизвикателствата с нетърпение — отвърнах.
Едва не повърнах, когато чух собствените си думи.
— И ще се сблъскаш с доста предизвикателства — потвърди Горди. — Нямаш представа с какви. Ще вършиш едновременно работата на Джоан и тази на Крофърд. Както и да е, смятам, че Йоши иска да каже няколко думи.
Танака сведе глава тържествено.
— Моето най поздравление за теб.
— Благодаря.
— Имаш много ву… работа.
— Каква работа?
— Вужна.
— А, да, важна.
— Не добро време за бизнеса.
Кимнах.
— Много трудно време.
— Разбирам.
— Мисля не знаеш какво трудно време — тихо отбеляза Танака.
— Благодаря, Йоши-сан — прекъсна го Горди. — Сега искам да обсъдя със Стедман подробностите по заплатата му. Йоши-сан, вероятно би могъл да ни оставиш насаме.
Танака се надигна, поклони се леко и се оттегли.
— Би ли затворил вратата? — извика Горди след него. — Благодаря, Йоши-сан.
Бях твърдо решен да проявя самоинициатива и да не позволя на Горди да ме смята за мухльо. Кърт щеше да се гордее с мен.
— Имам добра представа какви са изискванията ми за заплащането — започнах.
— Твоите изисквания — презрително изсумтя Горди. — Я стига бе. Не водим преговори. Или приемаш, или отказваш. Казах го само за да разкарам япончето от стаята.
Приковах очи в неговите и кимнах. Явно вече нямаше да се прави на готин.
Горди ми обясни за заплатата. Опитах се да сдържа усмивката си. Беше много повече, отколкото очаквах.
— Знаеш, че ти не беше първият ми избор — напомни ми Горди.
Сега разбрах защо Йоши присъстваше. Искаше да се увери, че желанието на управата в Токио ще бъде изпълнено. Или поне да се увери, че Горди е наясно кой дава нарежданията. Горди сигурно беснееше заради факта, че някакъв си тип, който едва говореше английски, му заповядва как да действа.
— Надявам се да ти докажа, че грешиш — отвърнах.
Той се вторачи злобно в мен.
— Вече ти казах, че от Токио ни засипват с лайна. Е, позволи ми да ти съобщя кой точно го прави. Предполагам, че си чувал името Хидео Накамура.
— Разбира се.
Преди няколко седмици получихме официални прес изявления, че президентът на „Ентроникс“, някой си Икехара, бил „повишен“ и заменен с този тип Накамура. Никой не знаеше нищо за Накамура — бе прекалено високопоставен за нас. Но се носеше слух, че старецът Икехара се бил превърнал в онова, което японците наричат „гледащ през прозорците“. Това означава, че вече не ставаш за работа. В Япония не уволняват никого. Вместо това ти възлагат унизителната задача да седиш без работа и да зяпаш през прозореца, като, разбира се, получаваш заплата. Буквално те настаняват на бюро до прозореца, което в Япония не е толкова хубаво като тук. В Япония ъгловият кабинет означава, че си свършен.
— Отидох до Санта Клара да се видя с този тип Накамура. Страшно е излъскан. Говори чудесен английски пада си по скоч и голф. Но е истински палач. Веднага си го представих с черна качулка и примка в ръката. Назначиха го, защото големите клечки в Токио са недоволни. Не харесват продажбите ни. Затова купиха американския бизнес на „Роял Майстер“ — искат да се настанят още по-плътно на нашия пазар.
— Разбирам.
— Така че сега трябва да покажем на Накамура от какво сме направени. Способен ли си на това?
— Да.
— Можеш ли да принудиш подчинените си да работят по-усърдно? Можеш ли да размахаш камшика?
— Мога.
— Можеш ли да извадиш зайче от цилиндъра си?
Няколко духовити забележки ми дойдоха наум, но реших да ги премълча, затова отговорих решително:
— Знаеш, че мога.
— Ще очаквам много от теб. И ще те тормозя безмилостно. А сега изчезвай оттук. Трябва да се приготвя за ежеседмичната телефонна конференция.
Надигнах се. Горди ми протегна ръка.