— Надявам се, че не съм допуснал грешка с назначаването ти — каза той.
Опитах се да сдържа усмивката си.
— Не си — уверих го.
Мелани ми се усмихна мило, когато излязох от кабинета.
— Поздрави Боб от мен — казах.
— Благодаря. И ти поздрави Кейт от мен.
Тръгнах към кабинета си. От тоалетната излезе Кал Тейлър. Ухили ми се широко и избърса устата си с ръка. Знаех, че тъкмо бе ударил няколко щедри глътки в тоалетната, тъй като не смееше да го прави в залата.
— Здрасти — поздрави ме той, като се олюля нестабилно.
— Здрасти, Кал — отвърнах жизнерадостно и продължих напред.
— Приличаш на котката, която изяла сметаната — подхвърли с усмивка.
Дори подпийнал, както беше през повечето време, Кал бе учудващо проницателен.
Засмях се любезно, махнах му приятелски и влязох в кабинета се. Затворих вратата и размахах юмрук във въздуха. Набрах мобифона на Кейт.
— Здрасти, бебчо — казах. — На работа ли си?
— Седя в „Старбъкс“ и пия кафе с Клаудия — отговори тя.
Клаудия беше бивша съученичка на Кейт, притежателна на безумно голямо наследство, чието единствено занимание бе да излиза с приятели. Не разбираше защо Кейт държи да работи във фондацията.
— Тъкмо се връщам от кабинета на Горди — казах, като направих опит да скрия въодушевлението си.
— И? Не звучиш много въодушевено. Не получи ли мястото?
— Получих го.
— Какво?
— Получих повишението — повторих по-високо. — Говориш с вицепрезидент. Ще трябва да започнеш да ме глезиш.
— О, Господи, Джейсън! Това е страхотно!
— Знаеш ли какво означава това? Огромно повишение на заплатата. Сериозни премии.
— Трябва да го отпразнуваме. Хайде да отидем на вечеря. Ще запазя маса в „Хамърсли“.
— Доста съм изморен — отговорих. — Прекалено дълъг и тежък ден.
— Добре, сладурче, ще направим нещо у дома.
Новината се разнесе невероятно бързо. Реакциите на членовете на Братството бяха интересни, макар й предвидими. Рики Фестино умря от радост. Държеше се сякаш бях избран за президент на Съединените щати, а не вицепрезидент по продажбите. Брет Глийсън направи нещо абсолютно нетипично за него — призна съществуването ми, като ми пожела приятен уикенд. Това бе адски благородно от негова страна, като се има предвид, че тъкмо бе изгубил мечтаното място. Тревър Алард не промълви и дума. Знаех си, че ще постъпи така, и тайничко позлорадствах, защото очевидно бе бесен.
Всичко вече ми се виждаше прекрасно. Дори пътуването в асансьора ми достави удоволствие. Акциите на „Ентроникс“ се покачваха. Всички в асансьора изглеждаха добре и ухаеха приятно.
Отбих се в залата на охраната и открих Кърт зад бюрото му. Съобщих му добрата новина.
— Страхотно! — зарадва се той. — Значи ти си шефът вече?
— Да.
Той скочи и ме прегърна.
— Жестока работа. Получи си нашивките, човече. Браво!
— А?
— Военен термин. Поздравления, брато.
21.
В колата, на път към универсалния магазин в Честнът Хил, изслушах следващия диск на генерала. „Когато те атакуват, трябва да реагираш незабавно. Врагът може да те застреля в гърба със същата лекота, с която ще те гръмне, ако тичаш към него. Във времето, което ти е нужно да чуеш тези инструкции, един от членовете на екипа ти ще умре. Не се колебай. Просто вземи шибаното решение!“
Едва го слушах, тъй като мислех за новата си работа. За това колко щастлива щеше да е Кейт и как най-после щях да изкарвам добри пари. Щяхме да можем да си купим и къщата, за която тя мечтаеше.
Влязох в „Тифани“ и поисках да видя брошките. Никога преди не бях влизал в „Тифани“ и открих, че бижутата им не бяха организирани по категории, а по цени. От едната страна на магазина са нещата, които обикновените заможни хора могат да си позволят — най-вече сребро и полускъпоценни камъни. От другата страна са златото и диамантите, недостъпни за простосмъртните.
Когато обясних на продавачката коя точно брошка търсех, тя ме поведе към опасната страна на магазина — скъпата. Преглътнах затруднено. Жената измъкна морската звезда от един шкаф, постави я върху черно кадифе и започна да ахка.
— Да, точно тази е — кимнах, като завъртях бижуто уж да огледам и отдолу, но всъщност исках да видя цената.