Едва не изстенах. Дори за годежния пръстен на Кейт не бях похарчил толкова пари. Но си напомних; че тъкмо бях получил солидно увеличение на заплатата, затова помолих да ми опаковат брошката.
Докато стигна до вкъщи, отново се чувствах страхотно. Бях получил желаното повишение, а на седалката до мен лежеше малък плик за подаръци с емблемата на „Тифани“. Е, колата ми беше акура, при това не чисто нова, но какво от това. Работех за велика компания и бях месоядец.
Кейт се втурна да ме посрещне. Носеше бяла тениска и джинси и изглеждаше и ухаеше великолепно. Обви ръце около мен и ме целуна страстно. Отвърнах на целувката и бързо се възбудих.
Когато си бил женен известно време, подобни спонтанни изблици не се случват често, но сега се чувствах като завоевател, прибрал се у дома след дълъг и успешен поход. Бях кроманьонецът, завърнал се в пещерата при жена си, след като е пробол огромен мамут.
Метнах куфарчето си и плика от „Тифани“ на пода и плъзнах ръце под колана на джинсите й. Погалих гладката й като коприна кожа.
Кейт се засмя гърлено и се отдръпна назад.
— Специален случай ли ще празнуваме? — подразни ме тя.
— Всеки ден, в който съм женен за теб, е специален — отвърнах и отново я зацелувах.
Влязохме във всекидневната и я бутнах на твърдото канапе на баба Спенсър. Май на пода щеше да е по-удобно.
— Джейс — прошепна тя. — Уха!
— Имаме право на малко удоволствие и без пластмасова чашка — казах и започнах да свалям тениската й.
— Чакай, чакай.
Тя скочи и отиде да пусне завесите, за да не правим представление на съседите.
Върна се след миг и най-после свалих фланелката й. Не бях виждал голите й гърди от доста време и се възбудих като ученик.
— Ти си невероятно красива жена, знаеш ли? — казах, като разкопчах джинсите й.
— Не предпочиташ ли да отидем в спалнята? — задъхано попита тя.
— Не — отговорих и я погалих нежно.
Точно в този момент мобифонът ми иззвъня, но реших да не му обръщам внимание. Търколих се върху Кейт и я обладах със замайваща лекота.
— Джейс! — изстена тя. — Господи!
— Остани тук — нареди ми тя, след като свършихме.
Профуча през банята, после влезе в кухнята. Чух отварянето на вратата на хладилника и звънтенето на чаши. След няколко минути Кейт се върна с табла в ръка. Отнесе я до канапето и я остави на масичката за кафе. Видях бутилка шампанско „Крюг“, две чаши, сребърна купа с черен хайвер и няколко блини. Освен тях на таблата имаше и опакован в лъскава хартия пакет.
Мразя хайвер, но тъй като не го купуваме често, Кейт очевидно бе забравила.
— Хайвер! — извиках с престорено въодушевление.
— Ще отвориш ли шампанското? — подаде ми студената бутилка тя.
На времето смятах, че когато отваряш шампанско, трябва да се чуе силен гръм и да бликне гейзер от пяна. Кейт ме научи, че не се прави така. Свалих внимателно станиола и елегантно отвъртях тапата, която изскочи с леко напукване. Налях бавно в чашите, подадох й едната и се чукнахме.
— Чакай — спря ме тя, когато поднесох чашата към устните си. — Да вдигнем тост.
— Добре, тост за класическите удоволствия. Шампанско, хайвер и секс.
— Не — засмя се тя. — „За любовта и желанието — крилата, които носят духа към велики дела“. Гьоте.
— Още не съм извършил никакви велики дела.
— Както казва Балзак: „Няма велик талант без велика воля“.
Чукнах чашата й отново и отвърнах:
— Зад всеки велик мъж стои велика жена.
— Да, велика жена, която върти очи и се плези — ухили се тя. — Скъпи, осъзнаваш ли какво постигна? Как преобърна цялата си кариера?
Кимнах. Баща ми имаше работа. Аз пък имах кариера.
Само ако Кейт знаеше каква помощ получавах.
— Вицепрезидент. Толкова се гордея с теб.
— О, моля ти се — отвърнах скромно.
— Наистина можеш да постигнеш всичко, когато решиш.
— Е, ти си човекът, който ме вдъхнови.
— Сладурче — взе тя пакета от таблата и ми го връчи. — Малко подаръче за шефа.
— За мен? Чакай малко — скочих и взех плика от „Тифани“ от пода. — Размяна на подаръци.
— „Тифани“? Джейсън, ужасен си.
— Давай. Ти първа.
— Не, ти. Моят подарък е съвсем скромен.
Съдрах хартията.
— Нещо, което да слушаш на път към службата — каза Кейт.