• СРАР (Continuous Positive Airway Pressure) - спонтанно дишане с подаване на дихателна смес с положително налягане през целия дихателен цикъл
о Използва се за оценка на спонтанната дихателна функция и за профилактика на ателектази, при ХОББ
о При започването на вентилация се задава FiO2=0,5-l,0 и СРАР=5-15 cm н2о
• PEEP (Positive EndExpiratory Pressure) - създава се позитивно налягане в края на експириума
о Използва се при белодробен оток от всякакъв произход
о Намалява белодробния пгьнт
о Подобрява вентилацията на физиологичното мъртво пространство
о Позволява намаляване на FiO2
о Прилага се при CMV, SIMV, PCV, PSV
• PCV (Pressure Controlled Ventilation) - вентилация с контролирано налягане
о Може да се използва с CMV и SIMV
о Задават се FiO2, инспираторно налягане, честота, PEEP, лимит на налягането, съотношение вдишване/издишване
о Мониторират се дихателен обем, честота на дишане, диаграма на инспираторния дебит, минутна вентилация, РаСО2, РаО2, позволява дишане с по-ниско максимално налягане в дихателните пътища, отваря колабиралите алвеоли, по-рядко води до обемна или баротравма, по-слабо повлиява хемодинамиката о Пациентите трябва да са седираии
• VCV (Volume Controlled Ventilation) - вентилация с контролирано налягане
о Може да се използва с CMV и SIMV
о Задава се дихателния обем
о Използва се при нормална белодробна функция (следоперативно, невромускулни заболявания)
о Може да доведе до увреждане на здрави алвеоли при остри белодробни заболявания
• MMV (Mandatory Minute volume Ventilation) - задава се минутния дихателен обем, при все още недостатъчно ефективно спонтанно дишане; при спадане на МДО под зададения дишането се подпомага чрез SIMV
• PC-IRV (Pressure Control-Inverse Ratio Ventilation) - вентилация c контролирано налягане и обърнато съотношение между инспирация и експирация
о Задават се налягането на подаване на дихателната смес от апарата, времето на инспирация (нормално I:E>1:1) и дихателна честота
о Предимства при нарушения в V/Q - удълженото вдишване осигурява по-хомогенна вентилация и задържа по-дълго време отворени склонните към колапс алвеоли; по време на по-късата експирация “по-бавни” участъци не се издишват напълно и се получава авто-РЕЕР
о Недостатъци - необходимост от дълбока седация и невромускулна блокада поради липсата на синхрон между пациента и вентилатора, водещи до невъзможност за добра оценка на неврологичния статус, лошо очистване на секретите, повишен мускулен катаболизъм
• APRV (Airway Pressure Release Ventilation) - зададено е ниво на СРАР, което интермитентно се отпуска на по-ниско ниво по време на експирация; белодробните обеми се възстановяват след затваряне на изпускащата клапа; използва се обърнато съотношение I/E
о Предимства на APRV - запазва се спонтанното дишане (протича при високо СРАР) и комфорта на пациента; провежда се при по-малко участие на апарата, което води до по-малък риск от баротравма, по-малко вредно въздействие върху циркулацията, по-добро отношение между вентилация и перфузия
о Не е подходяща при пациенти с бронхиална астма и ХОББ, поради повишеното съпротивление на дихателните пътища
• BIPAP (Biphasic Positive Airway Pressure Ventilation) - вентилация c контролирано налягане, позволяваща неограничено спонтанно дишане през целия дихателен цикъл
о Задават се две нива на налягане, между които системата превключва през определен период време
о Може да се използва и при пациент без спонтанно дишане; задават се отношението I/E и дихателната честота
о Подобрява се вентилацията в съседните на диафрагмата части на белите дробове
о Необходима е по-лека седация поради спонтанното дишане на пациентите
• BiLevel - комбинация от APRV и BIPAP; комбинира се спонтанно и командно дишане
о Командните дишания са с контролирани налягания, а спонтанните с подкрепящо налягане
о Предимство на този режим е понижената нужда от седация на пациента
о Може да се използва както за начало на ИБВ, така и при отказване от ИБВ (не се налага превключване между различните режими)
• High Frequency Ventilation - вентилация с висока честота (60-1000/min) - при jet вентилацията се вкарва газ с високо налягане (30-300 кРа) в дихателните пътища през малък катетър при честота (60-300/min), а издишването е пасивно
о Използва се при операции на дихателни пътища (напр. гласни връзки), когато не е възможна трахеална интубация
о Използва се при разкъсвания на дихателните пътища и бронхоплеврални фистули
о Поддържат се по-ниски пикови налягания в дихателните пътища, подобрява се отношението вентилация/перфузия
Някои основни принципи за водене на ИБВ