Выбрать главу

• За начало на ИБВ се използва обичайно режим CMV

• За подпомагане на налично дишане и за отказване от апаратно дишане се използва SIMV; при тахипнея се налага седация на пациента с бензодиазепини, наркотични аналгетици, барбитурати)

• При започване на ИБВ се задава дихателен обем 10 ml/kg и дихателна честота 12/ min

• Задава се FiO2 50%, корекции се извършват при последващо мониториране на РаО2 (КГА) или кислородна сатурация (пулсова оксиметрия)

• При състояния, изискващи FiO2>60% се прилага по-високо PEEP (10-15 cm Н2О); кислородна токсичност се проявява при ИБВ повече от 72 h с FiO2>60%

• За недопускане на баротравма (при р>50 mm Hg) - използване на по-ниски дихателни обеми или PCV

• Хипервентилация се постига чрез повишаване на зададената дихателна честота

• Поради висок риск от инфекции при ИБВ, продължаваща повече от 72 h - щателен тоалет на трахеобронхиалното дърво при стриктна стерилност; антибиотичната профилактика е безполезна; антибактериална терапия се започва само при белези на инфекция, като се използват препарати ефективни срещу вътреболнична инфекция; провежда се микробиологично мониториране на трахеален секрет

• Изключване от ИБВ - след 30 min подаване на кислород с FiO2=40% през Т-образна система или през вентилатора се отчитат:

о Клинични критерии

• РаО2>60 mm Hg; РаСО2 и pH в норма

• Артериално налягане - не се променя с повече от 20 mm Hg

• Пулсова честота под 110 уд./мин

• Дихателна честота под 30/мин

о Допълнителни условия

• Спиране на седиращи медикаменти

• Използване на ендотрахеален тубус с размер незатрудняващ вентилациата

• Добро очистване от секрети на трахеобронхиалното дърво

• Адекватно хранене на пациента

• Серумни електролити в референтни граници

• Отказване от ИБВ може да става и чрез използване на SIMV - задава се дихателна честота на апарата 8-10/мин и се започва нейното намаляване с 1-2 за минута до преход в самостоятелно дишане

Пациент с ефективно спонтанно дишане не трябва да е интубиран!

Усложнения на ИБВ .

Усложненията зависят от характеристиките на отделенията за интензивно лечение - от това дали са в малки или в големи болници, от това дали са смесени или разделени групите болни (терапевтични, хирургични и нехирургични) и др. Някои най-чести усложнения са екстубация, нозокомиална пневмония, илеус или диария, аритмии, кървене от ГИТ, малнутриция и т.н.

• Баротравма на белите дробове - при 1 -20 % от болните на ИБВ; налице са прераздуване и разкъсване на алвеолите, вследствие на което се развиват интерстициален емфизем, пневмомедиастинум, подкожен емфизем, пневмоторакс, пневмоперитонеум

о Пневмоторакс

о Клиника

• Тахикардия и внезапна артериална хипотония

• При аускултация не се чува дишане в засегнатия бял дроб

• Сърдечните тонове могат да се чуват изцяло в противоположната на засегнатата гръдна половина

• Може да се наблюдава подкожен емфизем по шията и горната половина на гръдния кош

о Диагностика - необходимо е спешно провеждане на рентгенография на гръден кош; КТ е необходима при ДЦ на емфизематозна була

о Лечение - дрениране на плевралната кухина и активна аспирация; показан за дренаж е всеки голям пневмоторакс (отстояние на висцерална плевра от гръдната стена над 2 cm)

Фиг. Т-образна система за отказване от ИБВ

Източник на кислород

Закъснение в диагностициране на пневмоторакс може да доведе до летален изход.

• Авто-РЕЕР

о Етиология

• Обструктивни белодробни заболявания

• Прекадено големи дихателни обеми

• Висока дихателна честота

*о Отрицателни последствия

• Намаляване на сърдечния минутен обем

• Повишаване на налягането в горните дихателни пътища и лъжливо понижение на измервания белодробен комплайънс

о Лечение - обезпечаване на по-пълно издишване чрез намаляване на дихателния обем или увеличаване на скоростта на инспираторния поток

НЕИНВАЗИВНА ВЕНТИЛАЦИЯ

Показания

• ХОББ в стадий на обостряне

• Белодробен оток

• Дихателна недостатъчност след органна трансплантация

• Трудно отказване от ИБВ

Фиг. Апарат за неинвазивна механична вентилация

Противопоказания

• Дихателен и сърдечен арест

• Силно подтиснато съзнание

• Необходимост от висока доза катехоламини

• Липса на сътрудничество от страна на пациента