• Имобилизация
• Престой във вода или на влажно място
• Употреба на вещества с вазоконстриктивен ефект - никотин и медикаменти
• Неадекватно и тясно облекло
• Изложени на вибрации на ръцете
Подлежащи фактори
• Недохранване
• Инфекция
• Периферна съдова болест
• Атеросклероза
• Артрит
• Диабет
• Заболявания на щитовидната жлеза
Изследвания
• Лаборатория
о ПКК
о Хемостаза
о Креатинин, електролити
о Трансаминази
• Образни изследвания
о Сцинтиграфия с Тс-99т пертехнетат - разпространеност на тъканното увреждане и проследяване на ефекта от терапията
о Рентген - за диагностика на съпътстващи фрактури и евентуално късни усложнения (остеомиелит)
Клиника
• Измръзналата част е студена и твърда, болезнена, горяща, трудно подвижна
• Степени
о Първа степен измръзване — еритем, оток, вид на восък, твърди бели плаки, намалена чуствителност
о Втора степен - еритем, оток, мехури изпълнени с бистра или млекообразна течност
о Трета степен - изпълнени с кръв мехури, прогресиращи към черен есхар за седмици
о Четвърта степен - засегнати са мускули, сухожилия, кости
• Обилно потене, ставни болки, марморирана коже, кожна некроза, гангрена
Лечение
• Премахване на мокрите дрехи
• Затопляне във водна баня (40-42°С)
• Обезболяване (морфин)
• Отстраняване на чистите мехури; хеморагичните не се отстраняват
• Намесване на фрактури след размръзване
• Консултация с хирург за обработка на раните и преценка за ампутация
Термичните травми протичат с общи реакции на организма прегряване, топлинен удар, хипотермия или с преобладаващо локално увреждане изгаряне или измръзване. Лечението включва извеждане от увреждащата среда и третиране на общите реакции охлаждане, затопляне, поддържане на дишането и хемодинамиката, локално лечение на мястото на изгаряне или измръзване.
Литература
1. Ansermino М, HemsleyC Intensive care management and control of infection BMJ2004;329;220-223
2. Allison K, Porter K. Consensus on the prehospital approach to burns patient management. Emerg. Med. J. 2004;21;112-114
3. Bernard SA, Gray TW, Buist MD, et aclass="underline" Treatment of comatose survivors of out-of-hospital cardiac arrest with induced hypothermia. N Engl J Med 2002 Feb 21; 346(8): 557-63
4. Bouchama A, Knochel JP: Heat stroke. N Engl J Med 2002 Jun 20; 346(25): 1978-88
5. GLAZER J. Management of Heatstroke and Heat Exhaustion. Am Fam Physician 2005;71:2133-40, 2141-2
6. Gudaviciene D, Rimdeika R, Adamonis K. Nutrition of burned patients. Medicina (Kaunas). 2004;40(l): 1-8.
7. Hettiaratchy S, Papini R. Initial management of a major burn: I—overview. BMJ 2004; 328: 15551557
8. Kempainen R, Brunette D. The Evaluation and Management of Accidental Hypothermia. Respir Care 2004; 49(2): 192-205.
9. MCCULLOUGH L, ARORA S. Diagnosis and Treatment of Hypothermia. Am Fam Physician 2004;70:2325-32
10. Papini R. Management of bum injuries of various depths. BMJ 2004; 329: 158-160
11. Varghese G M, John G, Thomas K, et al. Predictors of multi-organ dysfunction in heatstroke. Emerg.
Med. J.2005;22; 185-187
РАЗДЕЛ X ДЕОНТОЛОГИЧНО-ПРАВНИ ВЪПРОСИ В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА2
Светът на медицината и здравеопазването търпи постоянни промени по отношение на техническа база, лечебни средства, методи на въздействие върху болния. Несъмнено промяна търпят и основните етични и законови постановки.
Медицинската етика е може би най-старата професионална етика. Тя има особена стойност в работата на медика.
Науката медицинска деонтология третира задълженията и свързаните с тях права и отговорности на медицинските работници при упражняването на медицинската професия. Неин родоначалник е английският свещеник и философ Джерими Бентам. През 1834 г. той въвежда и самото понятие медицинска деонтология. Медицинската деонтология е съставна част на медицинската етика, която пък е дял от общата етика.
Медицинската етика представлява съвкупност от нравствени норми и оценки, а също така и самите морални отношения, регулиращи медицинската практика. Както медицинската етика, така и медицинската деонтология се основават и развиват на принципите на хуманизма.
Медицинската деонтология по своето съдържание е комплекс от професионални морални приниципи и законодателни норми, които засягат медицинския дълг. Следователно, медицинската деонтология има следните особености:
• Регулира дейността на медицинските лица само при изпълнение на професията
• Засяга основно сферата на дълга и задълженията на лекаря
• Тя е част от медицинската етика с практично-приложен характер, като изучава и формира правилата на задължителното поведение; фиксира част от тях в инструкции и кодекси; определя средствата за изпълнение на тези правила, както и средствата за контрол
Познаването проблематиката на медицинската деонтология води до решаване на следните задачи: