• Запознаване с професионално-етичните медицински проблеми
• Повишаване правните знания на лекаря
• Осигуряване формалната защита на лекарската работа от необосновани претенции
В крайна сметка това води до постигане на максимален ефект от медицинската дейност и отстраняване на вредните последици от тази дейност.
Основните деонтологични източници за медицинските работници са:
• Писаните, имащи законова сила правни норми, законоположения, правилници, инструкции, разпоредби, отнасящи се до задълженията, правата и отговорността на медицинските работници
• Неписаните морално-етични норми на поведение на медицинския работник
• Задълженията, наложени и произтичащи от медицинската наука
Към първата група (писани) деонтологични източници се отнасят:
- Правни норми - Конституцията на Република България (специално чл.чл. 2, 32, гарантиращи живота, свободата, достойнството и неприкосновеността на личността); Закон за здравето (2004 год.); Наказателният кодекс (специално главата “Престъпления против личността” и др.); Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки; Закон за здравното осигуряване; Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина
- Медицински норми - Хипократовата клетва на лекаря; Кодекс на лекарската етика, изработен от Български лекарски съюз; Действащи правилници, наредби, инструкции и други указания от организационен и методичен характер, относно правата и задълженията на медицинските работници, издадени от Министерство на здравеопазването; Редица международни документи, приети на международни форуми и от СЗО, някои от които нашата страна е подписала в различни конвенции; Национален рамков договор; Наредба за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ; Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията; Наредба № 38 за определяне списъка на заболяванията за които Националната здравноосигурителна каса заплаща; Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК
Втората група (неписани) деонтологични източници произтичат от етиката на медицинските работници, която обхваща основните черти на общочовешката нравственост заедно със специфичните норми, произтичащи от естеството на медицинската професия. Тези норми са не по-малко императивни от писаните. Главната им особеност, че те се спазват преди всичко по силата на вътрешното убеждение и под въздействието на общественото мнение, докато юридическите норми имат преди всичко задължителен, принудителен xapaicrep.
Към третата група деонтологични източници принадлежат и редица ръководства за лечение, издавани от международни и национални организации на експерти в съответната медицинска специалност.
ЛЕКАРЯТ И МЕДИЦИНАТА. ЗА КАЧЕСТВАТА НА ЛЕКАРЯ
Медицината е една от най-древните науки, която има за цел да лекува и предпазва човека от заболявания. Професионалното и моралното са неразривно свързани при изпълнение на лекарската професия.
При изпълнение на професионалните си задължения лекарят трябва да притежава и проявява много качества: човечност, отзивчивост, състрадание, честност, съзнателност и добросъвестност, внимателност, тактичност, топлота и вежливост към болния и неговите близки, наблюдателност и самообладание, настойчивост и решителност, широка обща и медицинска култура, организаторски талант, чуство за отговорност, а в изключителни случаи и готовност за себеотрицание и саможертва.
ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРЯ
Световната медицинска асоциация е изработила Кодекс, в който са заложени общите задължения на лекарите. Те са:
• Да поддържа най-високи стандарти на професионално поведение
• Да не позволява мотиви, свързани с облага, да влияят на свободното и независимо прилагане на професионалните решения в интерес на пациентите
• Във всички случаи на медицинската практика да се посвети на осигуряване на компетентна медицинска помощ при пълна техническа и морална независимост, със състрадание и зачитане на човешкото достойнство
• Да бъде почтен с пациентите и колегите си
• Да зачита правата на пациентите, на колегите си и на другите медицински професионалисти и да охранява доверието на пациентите
• Ако необходимата според лекаря медицинска помощ би довела до отслабване на физическото и психическото състояние на пациента, той да действа само в интерес на пациента
• Да разгласява с голяма предпазливост открития, нови техники или нови лечебни способи, придобити чрез непрофесионални канали на информация