• Да удостоверява само това, което лично е установил
ОТНОШЕНИЯ ЛЕКАР - БОЛЕН
Отношението между лекаря и пациента се изгражда на базата на устен договор, от който произтичат задължения за двете страни. Този договор влиза в сила от момента на появата на болния пред лекаря. В основата на индивидуалните отношения “лекар-болен” лежи доверието и пълното предоставяне на болния в ръцете на лекуващия лекар.
Задълженията на лекаря към болния, посочени в Кодекса на СМА, са следните:
• Да помни винаги задължението да съхранява човешкия живот
• Да дължи на своите пациенти пълна вярност и всички възможности на своята наука; в случай, че дадено изследване или лечение е извън собствените му умения, да призове друг лекар, притежаващ необходимите способности
• Да съхранява в абсолютна тайна всичко, което научи за своя пациент, включително и след неговата смърт
• Да дава спешна помощ като хуманитарен дълг, освен ако е сигурен, че други имат добра воля и възможност да окажат същата
Особено важно при лечението на болния, в него и близките му да бъде създадено доверие към лекуващия лекар. Това е изкуството на лечителя, и който по-добре го владее, печели и за болния и за себе си. Това доверие започва още във фазата на снемане на анамнезата. Лекарят трябва да осигури на болния възможността да каже всичко, което мисли за себе си, дори и маловажните подробности. При снемане на анамнезата не трябва да се следват само определени шаблони, нужен е творчески подход. Известни са думите на професор Pel “ Qui bene interogat bene diagnoscit”. (Който добре разпитва, добре диагностицира). Спокойно може да се добави “ и добре лекува”.
При протичане на диагностично-лечебния процес се налага да се установи синхрон между лекаря и пациента, но преди всичко да се въздейства върху психическото състояние на пациента, да се овладеят отрицателните емоции, да се достигне до пълно взаимодействие, така че лекарят да стане най-довереното лице, психична опора на болния. В този процес лекарят трябва да се ръководи от “златния” девиз - “Да помагаш и никога да не вредиш”. Всяко медицинско действие да бъде извършено lege artis, съобразно изискванията на медицинската наука и практика.
ОТНОШЕНИЯ ЛЕКАР-ЛЕКАР
Кодексът на СМА третира и тези отношения като особено важни при упражняване на медицинската професия. Там са препоръчани следните задължения на лекарите един към друг:
• Всеки лекар трябва да се държи към колегите си така, както би искал те да се държат с него
• Лекарят не трябва да привлича пациенти от своите колеги
• Да спазват принципите на декларацията от Женева, утвърдена от Световната медицинска асоциация
ПРАВА НА ПАЦИЕНТА
Лекарят и всички здравни работници трябва да познават правата и задълженията на пациента, да се съобразяват с тях и да действат съгласно етичните и нормативни изисквания. В Декларацията на Световната медицинска асамблея (Лисабон 1981 г.) правата на пациента са формулирани по следния начин:
• Свободен избор на лекар
• Да бъде лекуван от лекар, който е свободен да взема клинични и етични решения, без каквото и да е чуждо влияние
• Да приеме или откаже лечение, след като получи съответна информация
• Да очаква, че неговият лекар ще зачита поверителния характер на всички медицински и лични подробности
• Да умре с достойнство
• Да приеме или отклони духовна и морална подкрепа, включително и помощ от свещенослужители от съответната религия
България е ратифицирала следните международни и регионални европейски актове в областта на здравното осигуряване и правата на пациента:
• Всеобщата декларация за правата на човека, документ на ООН
• Международният пакт за икономически, социални и културни права - ратифициран на 21.09.1970 г., в сила от 03.01.1976 г.
• Европейска социална харта - в сила за България от 01.08.2000 г.
По-важните права на пациента според Закона за здравето в България (2004 г.) са:
• Зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права
• Достъпна и качествена здравна помощ
• Повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването
• Защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние
• Възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен
• Запознаване на достъпен език с неговите права и задължения
• Ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.