При хоспитализация пациентът има право:
• Да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация
• Да приема или да отказва посетители
• Да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител
• На образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности
• Да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.
Кои са практическите аспекти на деонтологичния проблем - съгласие на пациента за лечение? Те са следните:
• От кого, при спазване на какви условия, при какви обстоятелства и по какъв начин следва да се получи съгласие?
• Как да се удостовери то?
• Какво трябва да бъде това съгласие?
ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ
Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента (закон за здравето чл. 87, 88, 89).
Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от закона за здравето.
За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител относно:
• Диагнозата и характера на заболяването
• Целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата
• Потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства
• Вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение
При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ
Съществуват две типови ситуации при получаване на съгласие.
• Пациентът или близките му дават своето съгласие
о При ДЕЕСПОСОБЕН пациент това означава спазване на изискванията за правомерност
о При НЕДЕЕСПОСОБЕН пациент (ненавършил паспортната възраст за пълнолетие, с психично заболяване) полученото съгласие няма правова стойност. Съгласието за операция в тези случаи трябва да бъде дадено от близките на болния или от законните му представители
о Когато пациентът е ДЕЕСПОСОБЕН, но в момента е в БЕЗСЪЗНАНИЕ или НЕАДЕКВАТЕН има два варианта на поведение:
■ ако ситуацията позволява, да се изчака лицето да излезе от това състояние и да се вземе съгласието от него
■ ако това е невъзможно, се действа при крайна необходимост - извършва се хирургична операция без съгласие в случай, че неизвършването й застрашава живота на болния
• Случаи, когато дееспособно лице не дава съгласието си за операция. Тези случаи са особено трудни от деонтологична гледна точка. Причините за такива ситуации се крият както в личността на лекаря, така и в личността на пациента, а така също и в системата на здравеопазването.
ХАРАКТЕР И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПОЛУЧЕНОТО СЪГЛАСИЕ
Съгласието във всички случаи трябва да бъде информирано.
Медицинската информация се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
Спорен е въпросът дали трябва да се съобщава за неблагоприятната прогноза, за приближаването и неизбежност от смърт, за изчерпване на възможностите на медицината в конкретния случай. Това зависи от политиката на конкретното здравно заведение.