Историята на опитите и експериментите за осъществяване натрансплантация натъкани от човек на човек или на човек от друг биологичен вид е стара. Съвременните успехи на хирургията в областта на трансплантацията на човешки тъкани и органи, в това число и на изкуствени, станаха възможни благодарение достиженията на реаниматологията, имунологията и микроелектрониката.
Според действащия в България закон за трансплантация трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел; вземането и присаждането на хемопоетични стволови клетки, както и на ембрионални органи, тъкани и клетки; вземането на органи, тъкани и клетки с животински произход и присаждането им в човешкия организъм.
Докато автотрансплантацията не предизвиква особени деонтологични и правни въпроси, то алотрансплантацията (присаждане на органи и тъкани от един човек на друг), ксенотрансплантацията (присаждане на органи и тъкани на хора от животни), а също и алотрансплантацията (присаждането на реципиента на трансплантати от неорганични и изкуствени материи) поставят пред лекаря и обществото редица такива.
Към тях се отнасят: определяне възможния момент за вземане на трансплантати от донора с оглед изключване възможността зау вреждане здравните му интереси и получаване на най-добри резултати за реципиента; кога трябва да се предприеме трансплантацията; разрешение или забрана за вземане органи за трансплантация, съгласието и несъгласието на родствениците на починали и др.
За вземането на органи, тъкани или на цялото тяло след смъртта за лечебни, научни или учебни цели е необходимо предварително съгласие за даряване на органи, тъкани или цялото тяло или изрично деклариране на нежелание за вземане на органи за различни цели. Това означава, че от лицата, които не са направили такова волеизлияние, може да се вземат органи за трансплантация.
Най разпространен способ е попълването нат.нар. карта на дарителя. Тя представлява малка пластмасова картичка, на която са регистрирани името и адресът на лицето, адресът на близките му, както и категоричното желание на приносителя в случай на инцидент и установяване на смъртта му кои негови органи или части от тялото могат да се използват с цел спасяване живота на друг човек. Отделно се посочва съгласието на приносителя, че органите могат да се вземат и без да има в момента нуждаещ се реципиент. В този случай е дадено съгласие органите да бъдат консервирани и използвани при благоприятни обстоятелства.
В България има действащ “Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки” (2004 г.и изменения). Вземане на органи за трансплантация от починали е възможно ако са изпълнени условията по чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 год.):
• В здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на
органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите когато има издадена такава;
• Името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация по чл. 39, ал. 1, т. 2;
• Задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
о Съпруг или родител;
о Дете;
о Брат или сестра.
• Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки от труп на лице под 18-годишна възраст или на поставено под запрещение лице, освен с писменото съгласие на неговите родители, настойник или попечител.
• Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане от труп на лице с неустановена самоличност.
• Ако трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, вземането на органи, тъкани и клетки от него се извършва след разрешение на съдебномедицински експерт.
Вземане на органи за трансплантация от живи става при изпълнение на следните условия:
• Вземането на органи, тъкани и клетки от донор се извършва само при условие, че не представлява опасност за живота му и е получено нотариално заверено писмено съгласие от него, след като предварително са му обяснени на достъпен език рисковете, които поема.
• Донорът трябва да бъде информиран за правата си, медицинските процедури и
мерките за безопасност от лекар, който не е включен в екипа, извършващ вземане или присаждане. .
• Не се допуска вземането на органи за трансплантация от лице до 18-годишна възраст. Вземането на тъкани и клетки от лица под 18-годишна възраст се допуска само в случаите, посочени в «Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки»