• Не се допуска вземането на органи, тъкани и клетки за трансплантация от поставено под запрещение лице.
• Физическото и психическото здраве на донора се установява от комисия, назначена от директора на лечебното заведение, извършващо вземане на органи, тъкани и клетки, и състояща се най-малко от трима лекари, които не участват в състава на екип по вземане или присаждане.
• Не се допуска даване на органи за трансплантация с користни цели
• За трансплантация може да се вземе само един от чифтните органи или част от самовъзстановяващ се орган от жив донор при следните условия:
о след предварително установяване, че органът, съответно неговата част, които се вземат, и оставащият орган, съответно неговата част, имат напълно запазена функция;
о след предварително извършване на необходимите изследвания за изключване на възможността за предаване на инфекции и за установяване на биологична съвместимост между донора и потенциалния реципиент.
• Донор може да бъде само лице, което е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването, в случаите, когато реципиентът е осиновител, което се доказва с официален документ.
• По изключение с разрешение на Етичната комисия по трансплантация се допуска донор да бъде лице, което:
о фактически съжителства с реципиента без сключен граждански брак в продължение на повече от две години и за това са налице безспорни доказателства;
о е биологичен родител на реципиента и не го е припознал по установения от закона ред.
• Хемопоетични стволови клетки могат да бъдат взети от всяко дееспособно лице
• Вземане на самовъзстановяващи се тъкани от лица под 18-годишна възраст се извършва само когато трансплантацията е предназначена за родител, съпруг, брат или сестра, син или дъщеря и са налице следните условия:
о не е налице подходящ донор над 18-годишна възраст;
о трансплантацията е животоспасяващо лечение;
о реципиентът е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация;
о издадено е разрешение от Етичната комисия по трансплантация.
• Всяко лечебно заведение, в което е извършено вземане на органи, тъкани или клетки от донор, е длъжно в срок до 7 дни да регистрира извършената процедура в Изпълнителната агенция по трансплантация.
Вземането на органи за присаждане трябва да се извърши по начин, не причиняващ обезобразяване на трупа. Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, вземането на органи от него трябва да става в присъствието на съдебномедицински експерт.
При вземането на органи за трансплантация се съставя специален акт по образец.
Органи могат да се присаждат само в специализирани публични заведения, определени от министъра на здравеопазването и специално подготвени за това специалисти. За постигане на успех при трансплантацията органът, който се взема от донора, трябва да бъде в състояние на перфузия, което означава наличие на сърдечно съдова дейност и апаратно дишане.
Не се осъществява заплащане за даряваните органи за трансплантация, на тъканите и органите или на цялото тяло за медицински или учебни цели.
Двете операции - за вземането и присаждането на органа или органите, се извършват от два различни екипа, всеки от които да действа по съвест, според нормативните изисквания, компетентно и в интерес на болния, за чийто живот се води борба.
МОЗЪЧНА СМЪРТ
Необходимо условие за вземане на органи за трансплантация от труп е и сигурно установена мозъчна смърт при налична сърдечна дейност при приети в здравни заведения. Състоянието на мозъчна смърт се приравнява на състоянието биологична смърт. Най-честите причини за развитието на мозъчна смърт са различните тежки неврологични заболявания (черепно-мозъчни травми, инсулти, тумори, възпалителни заболявания и др.), които се придружават от изразен мозъчен оток.
Настъпването на мозъчна смърт се установява от комисия от трима лекари (специалисти по анестезиология и интензивно лечение, неврология, неврохирургия или рентгенология), които не влизат в екипа извършващ присаждането. Комисията се назначава от ръководителя на лечебното заведение след получаване на съгласие от директора на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).
За установяване на мозъчна смърт се провеждат клинични тестове. Към тяхното провеждане се пристъпва след съгласие на близките, както и след диагностициране на комата и отхвърляне на обратими причини за нея. За потвърждаване на мозъчна смърт е необходим положителен отговор на всеки от следните въпроси: