• Пълна и трайна липса на съзнание?
• Изключенилисахипотермията(Т<32°С),хипотензията(средноартериалноналягане<55 mm Hg) и ЦНС депресанти като обратими причини за мозъчна увреда? Изключено ли е влиянието на мускулните релаксанти върху неврологичното изследване?
• При наличие на двигателна активност тя дължи ли се единствено на функцията на гръбначния мозък? (липсват спонтанни движения, липса на реакция на болка при дразнене на зоните, сетивно инервирани от ЧМН
• Липсват ли корнеален рефлекс и зенични реакции на светлина?
Мозъчна смърт е настъпила тогава, когато съвкупността от посочените по-горе клинични клитерии се запази непроменена в срок, не по-малък от 24 часа от времето на констатирането й (2 клинични прегледа през 12 часа).
• По време на клиничното изследване може да бъде приложен и един инструментален тест. Използването на инструментален метод, потвърждаващ липсата на мозъчен кръвоток е задължително в следните случаи:
о При деца до навършване на 6-годишна възраст;
о При невъзможност да се извършат всички клинични тестове
о При съмнения за въздействие на медикаменти или токсини, потискащи функцията на централната нервна система (ЦНС), както и миорелаксанти. В този случай задължително се използва ангиографско изследване.
• Инструментални изследвания за установяване на мозъчна смърт
о ЕЕГ изследване. - необходимо е провеждане на двукратно (през 6 часа) електроенцефалографско изследване (ЕЕГ) с 8-канален апарат от квалифицилан специалист, при което се установява мозъчно електрическо “мълчание” в продължение на не по-малко от 30 мин.; при изследването се спазват следните изисквания:
■ При монополарните отвеждания електродите се разполагат задължително във фронталната, темпоралната, париеталната и окципиталната област на главата с индиферентен електрод в областта на вертекса, мастоидната зона или ушната мида; при биполарните отвеждания междуелектродното разстояние трябва да бъде 10 см.; импедансът на отвеждането да е под 10 килоома при използване на времеконстанта 0,3 сек. и при необходимост филтри на 48-52 херца
■ При изследването една част от електроенцефалографския запис се провежда при усилване 2 мкв/мм при задължително калибриране на всички канали
о Методи, установяващи отсъствието на мозъчен кръвоток
■ Церебрална ангиография - “класическа” или дигитална субтракционна церебрална ангиография, провежда се еднократно (прекратяване на кръвообращението в двете вътрешни каротидни и една от вертебралните артерии)
■ ЯМР - ангиография
■ КАТ с контраст - провежда се аксиален срез на нивото на черепната основа и последващи през не по-малко от 200 мм до върха на черепа без контраст; венозно се прилага за 2 мин. контрастна материя в доза 500 мг йод/кг т.т.; повторни аксиални срезове 3 мин. след инжектирането на същите нива; белези за липса на мозъчна циркулация са:
• Отсъствие на изобразяване на съдовите мозъчни структури - мозъчни артерии и венозни синуси
• Запазване на непроменена рентгенова плътност на мозъчния паренхим (измерена в Хънсфилдови единици преди и след аплицирането на контраста)
■ Транскраниална доплерова сонография - двукратни транскраниални доплер-сонографски изследвания, през интервал от минимум 2 часа
За констатирането на мозъчната смърт се съставя протокол по съответен образец, който се подписва от всички лекари, участвали в комисията.
ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРАВОНАРУШЕНИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ РАБОТНИЦИ И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТЯХ
В исторически план винаги е съществувала отговорност на лекаря за вредни резултати в професионалната му дейност, като тя е нееднаква и е била в зависимост от съществуващите за дадено време социално-икономически условия, обществено-политически, морални и правни възгледи, както и от нивото на медицинската наука.
В нашия НК не съществуват всеобхватни норми за директно третиране на въпроса за наказателната отговорност на медицинските работници. Възникналите казуси се решават в светлината на съответните наказателни текстове от закона на страната (гл.П и в специалния състав “Престъпления против личността”).
Медицинските работници при изпълнение на служебните си задължения могат да извършат неправилни действия, от които да последва увреждане на здравните или други интереси на индивида или обществото.
В зависимост от характера на неправилните действия и настъпилите последици на медицинските работници може да бъде потърсена обществена, дисциплинарна, административно-наказателна, наказателна и гражданско-правна отговорност.