Действащото законодателство определя като престъпление (правонарушение) това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Общественоопасното деяние е извършено виновно когато е умишлено и непредпазливо.
Деянието е умишлено тогава, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Деянието е неумишлено в случаите, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването им, но самонадеяно е мислел да ги предотврати.
Професионалните правонарушения и настъпилите неблагоприятни последици в медицинската практика се класифицират по следния начин:
• Умишлени престъпления, към които спадат:
о Незаконно извършване на аборт
о Неоказване на медицинска помощ
о Издаване на чужда тайна във връзка с изпълнение на професията
о Незаконно лекуване
о Издаване на лъжливи медицински документи или поправянае на такива
• Непредпазливи (немарливи) деяния и незнание на професията
• Лекарски грешки (ненаказуемо, добросъвестно заблуждение на лекаря). Този термин е само медицинско понятие
• Нещастни случаи или т.нар. ненаказуема “случайност”, която лекарят не може да предвиди и предотврати
Първата група престъпления (УМИШЛЕНИТЕ) са сравнително редки за разлика от непредпазливите престъпления, които по-често се извършват от медицинските работници и които законът включва под понятието немарливост.
НЕПРЕДПАЗЛИВИТЕ действия на медицинските работници и незнанието на професията са престъпления с последици смърт или телесна повреда (средна, тежка) и са визирани в чл.чл.123,134 от НК. В тези членове се третира не обикновената непредпазливост, а професионалната, свързана с обществената опасност, наречена квалифицирана форма на непредпазливост.
НЕПРЕДПАЗЛИВАТА вина (немарливостта) е или САМОНАДЕЯНОСТ (т.нар. престъпно лекомислие) или НЕБРЕЖНОСТ.
При самонадеяността медицинското лице предвижда противоправните последици от своите действия, не ги желае, но лекомислено се надява да ги избегне.
При небрежността медицинското лице не предвижда противоправните последици от своите действия (бездействия), но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
НЕЗНАНИЕТО на професията е една от формите на отклонение от необходимото поведение при професионалната непредпазливост. Такава е налице когато незнанието е свързано с едно или друго конкретно деяние и настъпили последици.
Понятието ЛЕКАРСКА ГРЕШКА е медицинско понятие. Лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенството на медицинските знания, методите на диагностиката и лечението, на особеното протичане на заболяването при дадени болни или на обективно трудните условия, в които се е осъществявала дейността на лекаря. Това означава, че за лекарска грешка може да се говори само тогава, когато се изключват умишлени и непредпазливи (немарливост, самонадеяност) действия.
Лекарските грешки могат да бъдат допуснати както в диагностициране на заболяването така и при лечението му. Последните се срещат по-рядко.
Под НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ (медицинска случайност) в медицинската практика се разбира неблагоприятния изход от лечението, настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства, които лекарят не е в състояние да предвиди и при най-добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения.
Към тези случаи се отнася този неблагоприятен изход от лечението, при който се създава обективна невъзможност да се предвидят последствията от лекарските действия т.е. когато неблагоприятният изход от лечението не е свързан с каквито и да са пропуски и грешки.
Причините за нещастен случай могат да бъдат както несъвършенството на медицинската наука, така и индивидуалните анатомо-физиологични особености на организма, проявени главно в неговата реактивност към различни медикаменти и други средства.
Лекарските грешки и нещастните случаи в медицинската практика не са престъпления и не водят до наказателна отогворност. Тези случаи се разглеждат на клинико-анатомични конференции или в ЛКК.
Познаването от медицинските работници кои техни професионални действия или бездействия законът окачествява като престъпление е необходимо за да могат да упражняват своята професия съгласно изискванията на нашето право.