Выбрать главу

• Изгаряне >10%

• Анурия

• Обструкция на дихателните пътища

• Кома

• Продължителни гърчове

• Цианоза

• Сърдечна тампонада

КРИТЕРИИ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ

• Стабилизирано физиологично състояние на пациента; не е необходимо по-нататъшно интензивно мониториране, обгрижване и лечение

• Физиологичното състояние на пациента е силно увредено и не се очаква успешен резултат от по-нататъшни интензивни лечебни мероприятия и грижи.

Критериите за изписване от интензивно отделение трябва да съвпадат с критериите за примане на следващото ниво за лечение.

Показани за интензивно лечение са пациенти в критично състояние, нуждаещи се от животоспасяващи и животоподдържащи лечебни мероприятия, които не могат да бъдат осигурени извън отделението за интензивно лечение: апаратна вентилация, интензивно функционално-диагностично мониториране (апаратно и клинично) на фона на провежданото лечение, поддържане на циркулацията (чрез венозна инфузия на медикаменти или апаратно), екстракорпорално очистване на кръвта и др.

Болни с неопластични заболявания, усложнени оттерапевтично перспективни интеркурентни клинични проблеми се приемат само по изключение за интензивно лечение. В отделение за интензивно лечение се хоспитализират и пациенти с остро настъпили необратими соматични увреждания, за преценка като потенциални донори на органи за трансплантация.

Извеждане на болни от отделение за интензивно лечение става след клинично и функционално-диагностично стабилизиране на застрашаващото живота състояние и решаване на основния лечебен проблем, за който те са били хоспитализирани.

Болни с обострени хронични заболявания се изписват по предназначение, когато се изясни, че продължаване на интензивното лечение не би довело до понататъшно подобрение на състоянието им.

Литература

1. American College of Critical Care Medicine of the Society of Critical Care Medicine. Guidelines for ICU Admission, Discharge, and Triage. Crit Care Med 1999; 27(3): 633-638

2. McNarry Ap Goldhill D. Intensive care admission decisions for a patient with limited survival prospects: a questionnaire and database analysis. Intensive Care Medicine 2004; 30(2)

3. Simpson H K, Clancy M, Goldfrad C, Rowan K. Admissions to intensive care units from emergency departments: a descriptive study. Emerg Med J 2005;22:423-428. doi: 10.1136/emj.2003.005124

РАЗДЕЛ I

МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА, МОНИТОРИРАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ

ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА В УСЛОВИЯТА НА ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ

РЕНТГЕНОВА ДИАГНОСТИКА

Рентгенографски промени могат да бъдат открити при рутинни рентгенографии на почти половината от иначе клинично стабилни пациенти, това налага необходимостта от срещи и дискусии между рентгенолог и интернист.

Рентгенографското изследване може да е полезно в следните ситуации:

Позициониране на катетри

Поставяне на съдови катетри за мониториране на централна хемодинамика трябва да бъде извършвано под рентгеноскопичен контрол. В интензивните отделения това става обикновено с помощта на портативни рентгеноскопични апарати. Последващ контрол се осъществява чрез конвенционални рентгенографии.

• Централни венозни катетри - поставят се чрез пункция на подключична или вътрешна яремна вена; при последващ контрол е необходимо проследяването на техния път и намиране на върховете им на рентгенографската плака; възможни са следните анормални варианти:

о Катетърът завива към шията

о От югуларна вена прави завой към вена субклавия

о Навиване в горна куха вена

о Въвеждане в артерия

о Въвеждане извън съд

о Въвеждане в дясна сърдечна камера

• Пулмонален артериален катетър

о Връх на катетъра в дясна сърдечна камера

о Прекалено дълбоко навлизане в пулмоналната артерия

о Оплитане в сърдечна камера

• Интрааортна балонна помпа - позициониране на катетъра под рентгеноскопичен контрол, последващ рентгенографски контрол; поставя се чрез пункция на феморална артерия по техниката на Seidinger; балонът се въвежда до лявата артерия субклавия

Трахеални тубусн

Налице са следните анормални варианти в положението на ендотрахеалните тръби:

• Висок стоеж - риск от екстубация

• Нисък стоеж - риск от едностранна вентилация

• Езофагеална интубация

Назогастрални сонди

Възможни са следните анормални варианти при позиционирането им:

• Въвеждане в трахеобронхиалното дърво

• Увиване в хранопровод или фарингс

Трансвенознн сърдечни стимулатори

За тяхното правилно положение говорят следните ситуации: