— Хайде де, няма ли да се биете! Ей, ти! Не си знаеш урока, а? На ти тогава!
Коен се озърна към Калеб, който се ухили мълчаливо. Бе виждал достатъчно берсерки на бойното поле, но никой не се палеше като бившия учител.
Обръчът се разкъса — двама-трима се опитаха да се шмугнат в задните редици, които пък ги отхвърлиха към мечовете на Ордата. Едното колело на Хамиш прасна жертвата по коляното и когато мъжът се преви, брадвата на дъртака го пресрещна.
Тайната не беше в бързината. Ордата отдавна не се отличаваше с пъргавина. Икономия на усилията, това беше. Винаги се озоваваха там, където искаха да бъдат — встрани от оръжията на врага. Оставяха търчането за противника. Случваше се войник да налети дръзко към Тръкъл и ненадейно Коен му се изпречваше или пък Уили Момъка го намушкваше в гръб. Понякога някой от Ордата отделяше миг да отбие удар, насочен към господин Сейвлой, защото бившият учител бе забравил всякаква предпазливост.
— Отдръпнете се, нещастни глупаци!
Лорд Хонг се появи в гъмжилото, конят му се изправи на задните си крака.
Армията се помъчи да изпълни заповедта. Най-сетне се отвори пролука. Ордата остана сред все по-широкия кръг от щитове. Настъпи подобие на тишина, нарушавана само от неспирния грохот и пукот на мълниите по могилата.
Съвсем други бойци разбутаха гневно тълпата и излязоха напред. Бяха по-високи и едри, с тежки брони и толкова щръкнали мустаци, че и те стигаха за обявяване на война.
Един от тях впи поглед в Коен.
— Орррр! Итийоршу! Ютимишу!
— Кво му става?
— Той е самурай — обясни господин Сейвлой, триейки потното си чело. — От воинското съсловие. Май ти отправя официално предизвикателство. Ъ-ъ… Искаш ли аз да се заема с него?
Внушителният боец извади парче коприна от гънките на бронята си и го подхвърли нагоре. Другата ръка сграбчи дръжката на дългата тънка сабя…
Дори не се чу съскане, но три късчета коприна бавно паднаха на утъпканата земя.
— Даскале, я се дръпни малко — проточи Коен. — Като гледам, тоя се пада на мен. Ей, имаш ли друго парцалче? Благодарско.
Самураят огледа отвисоко меча на Коен. Беше дълъг, тежък и толкова назъбен, че сигурно отлично служеше и за трион.
— С това оръжие? Никога няма да успееш!
Коен шумно се изсекна в кърпичката.
— Айде, бе… Ти само гледай!
Парчето коприна литна към небето. Коен хвана дръжката на меча с две ръце…
И обезглави трима зяпнали нагоре самураи, преди кърпичката дори да затрепти нерешително на вятъра. Другите от Ордата, чиито възгледи не се отличаваха от тези на главатаря, повалиха още петнайсетина.
— От Калеб го научих тоя номер — доволен отбеляза Коен. — Или се бий, или блей, твоя си работа.
— Нямаш ли чест? — кресна Лорд Хонг. — Нима си само презрян бандит?
— Аз съм варварин! — ревна срещу него Коен. — И квато чест си имам, моя си е, не съм я откраднал от никого.
— Исках да ви заловя живи, но вече не виждам причина да се придържам към плана си.
Предводителят размаха меча си.
— Отдръпнете се, нещастници! Пуснете бомбардирите да минат!
Лицето му пламтеше, очилцата му се бяха изкривили. Лорд Хонг загуби самообладание. Знае се, че когато язовирната стена се спука, наводнението може да погълне цели страни.
Ордата отново остана насред широк кръг.
— Кво е бомбардир? — не сдържа любопитството си Уили Момъка.
— Ами онзи, който изстрелва нещо — неуверено отвърна господин Сейвлой. — Думата произхожда от…
— Да бе, ще стрелят с лъкове.
Уили Момъка плю презрително в прахта.
Ринсуинд лежеше на пода, запушил с длани ушите си.
Грохотът на бурята изпълваше подземната кухина. Синкаво-виолетовите проблясъци бяха толкова ярки, че ги виждаше и през стиснатите си клепачи.
Накрая оглушителният шум започна да стихва. Светлината избледня до бяло сияние.
Ринсуинд рискува да се претърколи и да отвори очи.
На ръждясали дълги вериги под покрива висяха големи стъклени кълба с диаметър колкото човешки ръст. Мълниите вече пукаха и съскаха в тях, кълвяха стъклените стени, търсеха път навън.
Въздухът някак се омазни. По пода пълзяха големи ярки искри.
Ринсуинд се изправи. Всеки косъм от брадицата му стърчеше в своя посока.
Кълбата с мълниите осветяваха кръгло езерце. Ако можеше да се съди по тежките вълнички в него, състоеше се от чист живак. В средата имаше ниско петоъгълно островче. Когато Ринсуинд пристъпи втрещен натам, към него се плъзна лодка.
В нея лежеше бронирана фигура. Или беше само празна броня… Но защо ли беше в позата на човек, намерил последния си покой?