— Само не ми пробутвай залъгалката с кармата. В моето колело на късмета липсват половината спици.
— Не разбирам защо си убеден, че си живял нещастно досега. Като по-млади добре се позабавлявахме. Помниш ли как паднахме от ръба на света?
— Често си спомням. Обикновено към три сутринта.
— А как онзи дракон под нас се разтвори във въздуха?
— Понякога минава цял час, без да си го спомня.
— И онези хора, които ни нападнаха с намерението да ни убият?
— За кой от сто четиридесет и деветте случая говориш?
— Така се гради характер — щастливо отбеляза Двуцветко. — Станах какъвто съм сега.
— О, да, определено мога да кажа същото за себе си…
Влязоха в града по на практика опустелите улици. Повечето хора се бяха стекли на огромния площад пред двореца. Новите Императори често са склонни към показна щедрост. Помогна и светкавично разнеслата се новина, че този е съвсем странен и раздава безплатни прасета.
— Чух го да споменава за пратеници до Анкх-Морпорк — сети се Двуцветко. — И ти би могъл да тръгнеш с тях. Ще имаш нужда от много пособия за новия си Университет, а пък аз помня добре, че някои от жителите на онзи град изпитват чудато пристрастие към златото.
Ринсуинд заскърца със зъби. Въображението му не желаеше да се укроти. Като Архиканцлер наема всички старши преподаватели за портиери и…
— Не!
— Моля?
— Не ме насърчавай! Щом се заблудя, че нещо ще се оправи, и светът ще се обърне с главата надолу!
Почти безшумно движение зад гърба му… И един нож изведнъж се опря в гърлото му.
— А, магьосникът…
— Видя ли? Бягай! Не стой като замръзнал, проклет слабоумник такъв! Бягай!
Двуцветко се обърна и затича в тръс.
— Този го оставете — нареди гласът. — Не ни е нужен.
Завлякоха Ринсуинд в глуха уличка и го захвърлиха на калдъръма.
— Не ми изглежда чак толкова велик. Я вдигни глава да те видим! — Нервен смях на войници. — Погледнете го, идиоти! — вбесен закрещя Лорд Хонг. — Могъщ ли е? Обикновено човече, открило някакви древни хитрини! Ще проверим колко владее магията, като го лишим от крайниците му.
— Охо… — промълви Ринсуинд. Лорд Хонг се наведе над него. На калното му лице очите блестяха лудешки.
— Ще видим тогава какво ще направи твоят варварски Император. — Махна презрително към своите изцапани и навъсени войници. — Те все пак са готови да повярват, че си Най-големият магьосник. Уви, суеверията се вкореняват. Почти винаги са удобен лост, но понякога стават прекалено неудобни. Когато обаче те изведем на площада и покажем колко струваш, на варварина няма да му остане много живот.
Вратата на тронната зала се отвори с трясък. Двуцветко изприпка вътре, следван по петите от Един Широк Поток.
— Лорд Хонг хвана Ринсуинд! Ще го убие!
Коен вдигна рамене.
— Ще се измъкне с магии.
— Няма! Вече не управлява Червената армия! Трябва да направите нещо!
— А бе, магьосниците и без туй са много — промърмори Тръкъл.
— Не! — прекъсна го Коен, въздъхна и взе меча си. — Да вървим.
— Ама, Коен…
— Казах: „Да вървим!“ Не сме като оня Хонг. Ринсуинд може и да е плужек, ама е от нашите. Кво чакате?
Лорд Хонг и войниците му се добраха до подножието на стълбата, преди Ордата да се появи горе. Предводителят държеше Ринсуинд пред себе си и притискаше нож към шията му.
— О, императорът — промълви на съвършен анкх-морпоркски. — Пак се срещнахме. Май си в шах сега.
— Кво приказва тоя? — учуди се Коен.
— Смята, че те е натикал в ъгъла — обясни господин Сейвлой.
— А откъде знае дали ми пука, че магьосникът ще умре?
— Боя се, че разбира от психология.
— Тъпотия! — кресна гневно Коен. — Ако го заколиш, ще пукнеш и ти! Лично ще се погрижа за тебе!
— Грешиш — невъзмутимо възрази Лорд Хонг. — Щом хората се убедят колко лесно е умрял този… Най-голям магьосник, колко време ще се задържиш на трона според теб? Ти победи с измама!
— Какви са условията ви? — осведоми се господин Сейвлой.
— Никакви! Не можете да ми дадете нищо. Сам ще си го взема. — Лорд Хонг сграбчи подадената му от един войник шапка и я нахлупи върху главата на Ринсуинд. — Твоя си е! — изграчи в ухото му. — „Магесник“! Дори не владееш правописа! Няма ли да кажеш нещо?
— О, не!
Лорд Хонг се усмихна.
— Така е по-добре.
— О, нееееее!…
— Чудесно!
— Ааааах!
Лорд Хонг примига. За миг фигурата пред него сякаш се удължи двойно, после коленете я праснаха по брадичката.
И изчезна със слаб екот от гръм.
Настъпилата тишина беше по-скоро звукът на онемяване от изумление.
— Лорд Хонг?
Предводителят се обърна. Зад него стоеше нисичък човек с очила, едното стъкло на които беше пукнато. Не му обърна внимание. Още опипваше въздуха, неспособен да повярва на сетивата си.