Выбрать главу

— Откъде знаеш дали д-р Бесерман няма да иска тази Киара Абелар за себе си?

— Той ли е дежурният патолог за седмицата, който би трябвало да е вече тук?

— Същият — кимна Вини.

— Не мисля, че ще се разстрои особено — каза Джак с обичайния си сарказъм. Знаеше прекрасно, че Бесерман, един от най-старите патолози, би се отказал, ако имаше как, от всички аутопсии на този етап от кариерата си. И все пак Джак надраска набързо една бележка на Арнолд, уведомявайки го, че е поел случая „Абелар“, но ще се радва да вземе още няколко случая, ако се наложи. Сложи бележката отгоре на купчината с картони и издърпа стола си назад.

След по-малко от двайсет минути Джак и Вини бяха долу в залата за аутопсии, реновирана до неузнаваемост през миналата година. Нямаше ги вече старите умивалници с талк. На тяхно място стояха други, модерни. Нямаше ги и гигантските шкафове със стъклени витрини с колекции от инструменти за аутопсия като излезли от Средновековието. Бяха заменени от безлични комбинации на „Формика“ със солидни врати и значително повече пространство.

— Да се заемаме! — каза Джак.

Докато той попълни първоначалната документация, Вини не само сложи тялото на масата и рентгеновите снимки на статива за разглеждане, но донесе също така всичко необходимо, включително инструментите, които си мислеше, че вероятно Джак ще поиска: шишенца за проби за изследване, консерванти, етикети, спринцовки и картончета за вписване на улики, в случай че се откриеше елемент на престъпление.

— Е, какво търсиш? — попита Вини, когато Джак свърши с изтощителния външен преглед. Той мина през цялото тяло, но обърна особено внимание на главата.

— Следи от травма, засега — каза Джак. — Това е първото ми предположение на този етап. Разбира се, може да е също така аневризъм. Явно бързо е станала дезориентирана и спастична, което е довело до кома и смърт. — Джак погледна двата външни ушни канала. После използва офталмоскопа, за да огледа очните дъна. — Знаем, че често е излизала да пийне коктейли с приятели — безалкохолни, както се твърди, и никаква дрога.

— Възможно ли е да е била отровена?

Джак вдигна очи и погледна към Вини над тялото.

— Странно предположение за момента. Какво те кара да мислиш така?

— В телевизионното шоу снощи имаше отравяне.

Джак се засмя под маската.

— Интересен източник за поставяне на диагноза. Предполагам, че не е много вероятно, но все пак ще имаме нужда от токсикологично изследване. Освен това трябва да се уверим, че не е бременна.

— Добра идея, имам предвид за бременността. Точно това се случи в шоуто миналата вечер. Гаджето искал да се отърве от бебето и майката едновременно. — Джак не отговори. Вместо това се зае със старателна проверка на скалпа на Киара. Гъстата, дълга до раменете коса на момичето забавяше работата му.

— Няма начин случаят да е заразен, нали? — попита Вини.

Никога не беше обичал микроби. Всъщност, мразеше ги. Когато имаше замесени бактерии, вируси или „нещо от сорта“, както наричаше някои други инфекциозни агенти, той по принцип избягваше контакт, доколкото е възможно, или поне до идването на Джак. След това, заради многобройните случаи, които Джак бе обработил, беше свикнал с фобията си.

Тази сутрин двамата носеха само защитни хирургически костюми, обикновени медицински маски, хирургически шапки и извити пластмасови предпазни маски върху дрехите. Преди няколко години ръководството беше наредило пълна защита при работа по всички случаи с тъй наречените „скафандри“, но ситуацията вече не беше такава и всеки патолог можеше да носи каквото смята за подходящо. Същото важеше и за санитарите в моргата.

— Шансовете за зараза са дори по-малки от тези да има отравяне — каза Джак.

Привършвайки с главата, той внимателно прегледа врата. Когато завърши и с него, беше напълно сигурен, че няма белези от травма, тъй като външният преглед беше напълно нормален. Джак нямаше представа какво може да е убило младата жена — във всеки случай не повече, отколкото когато започваше — и се чувстваше по-нетърпелив от обикновено; беше необяснимо раздразнен на „пациентката“, че продължава да крие тайните си.

След като взе очен флуид, урина и кръв за токсикологията и прегледа рентгеновите снимки за някаква следа, по която да тръгне, Джак се зае с вътрешната част от аутопсията. Използва типичния разрез във формата на буквата „Y“ от раменете надолу към пубиса, после, с помощта на Вини, извади органите и ги изследва поред.