— Онази, която вече споменахме — Шон гледа на цялата тази работа като на върховен принос към археологията и категорично вярва, че тя ще го направи известен. Това винаги е била цел номер едно в живота му и се бе примирил с факта, че като археолог се е родил прекалено късно, за да постигне такъв статус.
— Нектар на боговете — обяви гръмогласно Шон на излизане от кухнята, понесъл кристална чаша, почти пълна с рубиненочервено вино. — Ваше Преосвещенство — каза той с поклон, подавайки на Джеймс чашата.
— Колко галантно — отбеляза Джеймс, поемайки виното. След като вдигна чашата за тост към приятелите си, той завъртя чашата, вдъхна от богатия аромат на питието и после отпи. — Наистина нектар на боговете — съгласи се той.
В този момент тримата мъже се разположиха на столовете — Джеймс и Шон от двете страни на камината, а Джак на дивана срещу нея.
— Сана няма ли да се присъедини към нас? — попита Джеймс.
— Ще дойде веднага, след като завърши последните приготовления за вечерята. Или ще се провикне, когато всичко вече е готово.
— Джеймс — каза Джак. — Страхотно е да те видя в цивилни дрехи. В моето съзнание ти изглеждаш по-добре в джинси, риза и пуловер, отколкото в онези ренесансови кардиналски костюми. Те са прекалено плашещи.
— Точно така, точно така! — съгласи се Шон, вдигайки чашата си със скоч, сякаш за тост.
— Ако зависеше от мен, щях да се обличам така всеки ден! — облегна се в стола си кардиналът и сложи краката си върху възглавничката, преструвайки се на отпуснат, макар да се чувстваше безкрайно напрегнат. — Е, осветли ме докъде стигнахте с костницата.
— Напредваме. Бих рекъл — от добре по-добре. — Шон ги изгледа. — Дори още на теб не съм казал, Джак, но успях с голям труд да развия две страници от първия свитък на Евангелието на Симон, и това е удивително. За съжаление, с тази скорост може да отнеме повече от месец, докато се справя с всичките три.
— В какъв смисъл е удивително? — Джеймс изследваше кожичките около ноктите си, сякаш не го интересуваше особено.
Шон се премести в стола си напред и светлината от камината огря очите му.
— Имах чувството, че съм пренесен по загадъчен начин в първи век като свидетел на борбите на ранната Църква.
— Би могъл да го направиш много по-ефикасно с „Ранната църква“ на Хенри Чадуик, и с много по-голяма увереност в точността на материала. — Джеймс отпи от виното си.
— Не е същото, колкото и да си напрягаш въображението — възрази Шон. — Сякаш го чувах директно от човек, който е бил там, и е участвал лично.
— Как така? Докато се опитва да купи Петровата сила от Светия дух? — разсмя се Джеймс.
— Джеймс, вече знам мнението ти за костницата и съдържанието й — смъмри го меко Шон. — Но мисля, че трябва да чуеш по-нататък. Няма да промениш становището ми като подхвърляш подигравки за онова, което съм научил дотук, преди дори да си го чул.
— Мисля, че ролята ми е да те държа здраво стъпил на земята — отвърна му язвително Джеймс. — Имам чувството, че ти си този, който е склонен към прибързани заключения.
— Може в някакъв момент действително да имам нужда от проверка на истинността, но не и преди да разбереш какво вече сме научили и какво ще научим от свитъците и мощите.
— Прав си — съгласи се Джеймс. — Нека чуем какво си разбрал до този момент.
— Евангелието започва с нещо, което бих нарекъл „изстрел“ — каза Шон. — Симон се описва като Симон от Самария, за да е сигурен, че читателят ще прави разлика между него и друга сравнително съвременна фигура, Исус от Назарет.
Въпреки че само миг по-рано бе решил да се държи любезно, докато Шон говори, Джеймс избухна в смях.
— Искаш да ми кажеш, Симон, с всичкия си ум, в собственото си евангелие се слага наравно или дори по-високо от Исус от Назарет?
— Точно това казвам — кимна Шон. — Симон с подчертано уважение отдава дължимото на Исус от Назарет, че е законът или думата, и за това, че е Спасителят, що се отнася до греха, особено първородния грях, но той също така казва за себе си, че е гносис, или познание, великата сила, която ще донесе познание за истината, като по този начин измества Исус, точно както според него Исус е изместил Храма и Моисеевите закони.