— Определено са на човек, несъмнено на жена, и то на една — побърза да се намеси Шон.
— Има предположение, че жената е раждала многократно — добави Джак. — Всъщност, доста пъти, което означава, че е имала от пет до дузина деца.
Джеймс усети как слепоочията му започват да пулсират и как се изпотява. След като отпи глътка вино, за да навлажни внезапно пресъхналото си гърло, той попита:
— А за колко годишна жена става дума?
— Трудно е да се определи, но антропологът допуска, че е на възраст над петдесет, може би дори над осемдесет.
— Разбирам — кимна Джеймс. Направи наум бърза сметка и осъзна, стреснат за пореден път, че тази възраст би била напълно подходяща за Дева Мария, имайки предвид, че Исус се е родил около 4 години пр.н.е. И тя е починала 62 години след Новата ера. По това време би била на около осемдесет.
Джеймс усети как безпокойството му се увеличава. Макар да знаеше, че всичко това е само косвено, той се боеше, че такова доказателство може само да затвърди мнението на Шон, правейки работата на Джеймс още по-трудна. Това също така му подсказа, че не може да чака повече. Трябваше да изложи собствените си аргументи; в обратен случай трябваше да прибегне до план Б. Разбира се, големият проблем с план Б беше, че такъв не съществуваше.
С трепереща ръка, което се опита да скрие, той отпи солидна глътка вино, запазвайки вкуса, който бе абсолютно божествен. Преглътна бавно, малко по малко. После се изправи в стола си и започна с благодарност към домакините.
— Това беше най-прекрасната вечеря, която си спомням — каза той, поглеждайки наляво към Сана. — Това са най-изисканите вкусове и аромати, най-изкусно приготвеното месо. Поздравявам ви, млада госпожо. — Джеймс вдигна чашата си и Шон и Джак го последваха. После, като се обърна към Шон, той отново вдигна чашата си. — И се моля добавянето на това върховно вино към изисканата вечеря да не ви е принудило да ипотекирате къщата.
Шон се наведе напред и се изкикоти.
— Всяко похарчено пени си струваше за празнуването на рождения ти ден, който, когато бяхме в колежа винаги ни се струваше, че идва в най-подходящо време като извинение да се забавляваме, вместо да учим. Нека сега отпразнуваме нашата костница и обещанието, което тя носи. Наздраве!
Всички вдигнаха чаши.
— Но сега трябва да насоча разговора в по-сериозна посока — каза Джеймс, обръщайки се право към Шон. — Оценявам вълнението ти по отношение съдържанието на костницата, но се налага — боя се — да охладя ентусиазма ти значително, като ти напомня онова, което ти казах в резиденцията: става въпрос за изкусно копие, обявено както изглежда от този мистериозен Сатурний. След като разсъждавах и се молих много, съм напълно сигурен, че случаят е точно такъв. Защо този човек го е направил нямам никаква представа, нито пък искам да знам, тъй като е работа на самия Сатана. Може би е питаел лично недоволство срещу развиващата се Църква, вероятно заради напълно уместното осъждане от страна на Църквата на гностичната ерес, която той — разбирам от писмото — подкрепя. В същото време вероятно е проявил далновидност относно бъдещата роля на Мария като единствения най-важен символ на католическото духовенство и вяра. Църквата — това е духовенството от едната страна, а от друга е тялото Христово. Папите винаги са изтъквали близката връзка между Мария и пълното приемане на Исус от Назарет като Божи син. За жените като цяло Девата е изкупителка за греховете на Ева.
— Как е възможно да обявяваш това нещо за фалшификат на етап, когато още го проучваме? — извика Шон и удари по масата така, че чиниите и чашите издрънчаха.
— По смисъла на вярата, синко, според чувството за вяра — авторитетно произнесе Джеймс, вдигнал ръка във възпиращ жест. — Светият Дух се проявява чрез тялото на Църквата като sensus fidelium25 — благословеното притежание на всеки вярващ; също така, както и посредством йерархията — най-вече в лицето на Папата — се проявява той и в доктрината на Църквата, която дава насоки на вярващите и която произхожда от Светото писание.
Шон вдигна ръце над главата си и погледна Джак, като подигравателно въртеше очи.
— Можеш ли да повярваш какви ги говори този човек? Сега се опитва да ме обърка с латински, да ме впечатли и да започнем спор. Също като навремето в колежа. Ще стигне до аргумента за непогрешимостта, както правеше преди. Някои неща никога не се променят!
Шон насочи отново вниманието си към Джеймс, който продължаваше да държи ръцете си високо вдигнати.