— Докато извадиш червата, ще се уверя, че няма венозни тромбози във вените на краката — каза Джак, стараейки се да не пропусне нищо. Все по-любопитен за причините, довели до смъртта, сега той беше олицетворение на деловитостта и се опитваше да мисли неконвенционално. Нямаше и следа от характерния му черен хумор или закачки към Вини.
Когато Вини се върна с чистите черва, Джак го информира, че в допълнение към останалите негативи не е имало проблеми със съсирването и възможни емболии в мозъка. Смъртта на Киара Абелар продължаваше да е пълна загадка на етап, когато за повечето случаи разполагаха поне със смислено предположение.
След завършване на абдоминалната и гръдна част на аутопсията Джак насочи отново вниманието си към главата.
— Кучето трябва да е заровено тук! — каза той, като отстъпи, за да даде възможност на Вини да разреже скалпа с триона за кости.
Докато Вини се занимаваше, се появиха и другите санитари от дневната смяна, подготвяйки се да асистират на съответните патолози. Джак дори не ги забелязваше. С никакви теории за причината за смъртта, освен предположение за спукан аневризъм — в което се съмняваше — имаше чувството, че пропуска нещо, нещо важно, може би дори прави грешка.
В момента, в който Вини сложи черепната кутия настрана, отдели и вдигна блестящия набразден мозък, Джак се наведе напред и сърцето му пропусна един такт. Имаше тъмна кръв в задната кухина, в най-долната част на главата, и то толкова, че се изля върху масата от неръждаема стомана.
— По дяволите! — изруга Джак с явно съжаление и удари с юмрук в ъгъла на масата.
— Какво има? — попита Вини.
— Сгреших — ядосано отвърна Джак.
Като отстъпи встрани, той се взря във вътрешността на гръдната кухина и нагоре към главата, повдигайки предната стена на гръдния кош.
— Трябва да направим артериограма1 на васкуларната система към мозъка — произнесе Джак по-скоро на себе си, отколкото на Вини. Явно беше разочарован от себе си.
— Знаеш, че не мога да върна мозъка обратно — произнесе Вини нерешително, притеснен, че Джак го обвинява за нещо.
— Разбира се, знам го. Не можем да отменим онова, което вече сме направили. Говоря за артериограма на васкулатурата към мозъка, не на самия мозък. Просто вземи малко контрастно вещество и голяма спринцовка!
Четвърта глава
2:36 след обяд, 1 декември 2008 г.
Кайро, Египет
(7:36 сутринта, Ню Йорк Сити)
През трептящата жега Сана Дотри можеше да види хотела „Четири сезона“ от таксито, докато си проправяха път през трафика. Да отседнат тук бе идея на Шон. Сана би трябвало да е в „Семирамис Интерконтинентал“, където се провеждаше конференцията й. Освен че беше един от главните докладчици, бяха я помолили също така да участва в работни комисии и при необходимост да бъде там през всичките четири дена. Далеч по-удобно щеше да й бъде да е в „Семирамис“, да има възможността да прескача от време на време в стаята си.
След като Шон реши да я придружи, той пое всички решения във връзка с пътуването. Негова беше идеята да вземе хотелския кредит от „Семирамис“ и да го използва за стая в по-новия и много по-луксозен „Четири сезона“. Когато Сана изказа недоволство във връзка с излишните допълнителни разходи, Шон я информира, че си е намерил конференция по археология и че допълнителните разходи ще доведат до намаляване на данъците. При това положение Сана не възрази. Нямаше смисъл.
Тя плати на шофьора и слезе от таксито. Беше доволна да се измъкне. Шофьорът я беше засипал с въпроси. Сана беше сдържан човек по отношение на личния си живот, за разлика от съпруга си, който завързваше разговор с всеки срещнат. Според нея той не усещаше кое трябваше да си остане лично и кое беше за пред хората. Имаше няколко случая, в които изглеждаше така, сякаш Шон се опитва да впечатли непознати, особено жените, с информация за скъпия им нюйоркски стил на живот, което включваше обитаване на една от няколкото къщи, обшити отвън с дъски в нюйоркския Уест Вилидж. Тя нямаше представа защо му е да се перчи с подобни неща, макар да допускаше, че отразява известна несигурност.
Портиерът поздрави Сана при влизането й в хотелското лоби. Тя очакваше да намери Шон отвън при басейна, тъй като той държеше далеч по-малко от нея на присъствието си на конференцията. През последните няколко дни беше завързал разговори край водата с една-две жени, които сега знаеха за живота им много повече, отколкото на Сана й се искаше. Но беше решена да не позволява това да я засяга, както се случваше в миналото. Нерядко си мислеше, че може би тя е изключението, а не Шон, може би тя беше излишно скромна и прикрита и трябваше да се поотпусне.
1
Образен тест, който използва рентгенови лъчи и специални контрастни бои, за да търси блокажи в артериите. — Б.пр.