— Явно — продължи Джак, — това са били няколко безкрайно блажени седмици, преди да се запознае с учението на папата, за когото спомена тази вечер.
— Имаш предвид папа Григорий Велики?
— Така мисля, че беше — кимна Джак. — Толкова ли е бил против секса, както смята Шон?
— Да — призна Джеймс.
— Както и да е — продължи Джак, — Шон описа сблъсъка с догмата на Църквата и собственото си чувство за божествено удоволствие като катаклизъм, особено научавайки, че за да получи причастието, ще трябва да признае всеки епизод от самозадоволяването и всяка нечестива мисъл, като например как си е фантазирал за задника на Илейн Смит.
— А задникът на Илейн Смит струвал ли си е наистина възхищението?
— Според Шон — да.
— Ясно ми е, че този забавен анекдот ще се окаже нещо лошо, така че нека го чуем.
— Шон твърди, че се е съпротивлявал на това шест месеца, опитвайки се да спазва целомъдрен живот в съгласие с църковната догма. За това се изисквало да признае седмица подир седмица прегрешенията си, така че за да може когато влезе в изповедалнята да се изповяда, той започнал да си води стриктно дневник. Колкото до нечестивите мисли, те били свързани главно с възхищението от анатомията на Илейн Смит.
— Много го протакаш — простена Джеймс.
— Съжалявам. Както казах, тази битка продължила месеци наред, като нашият приятел правел всичко възможно да си спомня подробностите, така че да ги изповядва в петъците най-подробно.
— И? — нетърпеливо попита Джеймс.
— Шон забелязал, че двамата свещеници, които обикновено изслушвали изповедите, се заинтересували.
— Боже мили, не! — извика Джеймс.
— Не се разстройвай — предупреди го Джак. — Нищо не се е случило, най-малкото открито.
— Слава богу!
— Но без значение колко подробно се изповядвал, това все не било достатъчно, и всяка седмица му задавали все повече и повече въпроси, така че дори той, едва съзряващ, усетил, че нещо не е наред. Върховният момент настъпил, когато един от свещениците му предложил да се срещнат насаме в изповедалнята и да му помогне да преодолее този опасен за душата навик.
— Срещнали ли са се?
— Според Шон — не. За смайване и ужас на родителите си той решил, че скъсва отношения с Църквата, уж временно, но трае и до днес.
— Това е нещо много неприятно — съгласи се Джеймс. — Жалко, че не е познавал по-интелигентни свещеници, които да му помогнат в такъв критичен момент.
— Не казва ли той точно това? Свещениците, спазващи целибата не са най-добрите водачи за деца през стресовия период на пубертета, точно както не са добри наставници за млади хора, които ще създават семейства. Да имаш деца е много по-проблематично, отколкото хората си представят, дори при най-добрите обстоятелства. — Джак нямаше как да не помисли за собственото си положение в момента.
— Не мога да го оспоря и ще се моля за това. Но сега трябва да се концентрираме върху настоящия проблем.
— Имаш предвид надеждата си да разубедиш Шон да не публикува откритието си?
— Точно така.
— Така си и мислех. Подемаш една ужасно трудна битка. Освен ако Шон и жена му не стигнат по някакъв начин до категорично доказателство, че мощите няма как да са на Дева Мария, той ще публикува, че е така, дори да не може да го докаже. Напразно се опитваш да го разубеждаваш. Сам видя, че дори когато му каза, че атаката му срещу Църквата ще засегне не само нея, но ще доведе и до евентуалното разбиване на кариерата ти, той не се впечатли.
— За съжаление, мисля, че си прав — примирено се съгласи Джеймс. — Аз съм последният човек, който би трябвало да се опитва да го отклони от нещо, което той едва ли не възприема като мисия. Когато го чух да го казва, си помислих, че хабя усилия в погрешна посока.
— А защо мислиш, че си последният човек, който трябва да се опитва да го отклони? — попита Джак. — Според мен си възможно най-подходящият. Той те познава, вярва ти, освен това ти си с най-голямо влияние в тази страна.
— Ние сме прекалено добри приятели — обясни Джеймс, докато излизаше от Уестсайдската магистрала на 96-та улица. — Знам, че беше доста пиян, но продължава да не се притеснява да ме нарича „шишко“, както ми викаше в колежа, когато беше ядосан, макар да знае, че ненавиждам това, може би защото все пак е вярно. Но такава фамилиарност ме поставя в неудобно положение.
— Ако не ти, тогава кой? — попита Джак. — Надявам се да нямаш предвид мен, защото аз не бях по-успешен от теб. Всъщност, провалих се напълно. Особено в сравнение с вас двамата, аз не знам нищо за Католическата църква.