— Къде точно живееш? — попита Джеймс, след като увери Джак, че не е мислел да го товари с проблемите за Шон и Сана.
Джак му даде улицата и номера.
— Щом няма да съм аз, тогава кой? — настоя Джак.
— Това е проблемът. Нямам и най-отдалечена идея, макар да започват да ми се провиждат качествата, които бих искал този човек да има.
— Например?
— Убедителен, разбира се, но по-важното — абсолютно и напълно предан на Дева Мария. Имам предвид млад човек, който напълно е посветил живота си на изследването на Божията майка.
— Това е идея — каза Джак и се изправи в седалката си. — Млада, привлекателна жена! Или пък бихме могли да намерим старата му приятелка Илейн Смит, особено ако е успяла да запази фигурата си и е станала специалист мариолог27.
— Знам, че се опитваш да ме насърчиш да не губя дух, но съм сериозен, приятелю. Трябва да открия незабавно някой невероятно убедителен привърженик, да му разкажа историята и да накарам Шон да се срещне с него или респективно с нея. Това е последната ми надежда. Не бях мислил за подобен план, защото се надявах да не се налага да разказвам на друг историята и да избегна разпространяването й. Очевидно обаче трябва да поема този риск.
Джеймс отби и спря точно пред къщата на Джак.
— Благодаря ти, че дойде тази вечер. Наистина го оценявам. Благодари и на съпругата си от мое име, че те пусна да излезеш и й кажи, че нямам търпение да се запозная с нея.
След като си стиснаха ръцете, Джак отвори вратата и погледна назад към Джеймс.
— Как мислиш да намериш такъв човек за толкова кратко време? Не мисля, че съм срещал и един, който да удовлетворява и половината от тези изисквания.
— Всъщност, не мисля, че ще е чак толкова трудно. И християните си имат своите фанатици и ревностни последователи. За щастие, епископите отрано са ги разпознавали и са ги насочвали към манастирите, където да могат да се отдадат изцяло в служба на бога. Монашеството избуяло и укрепнало, и така е и до днес. Само в моята енория сигурно са повече от сто души или повече, за някои от които нашата администрация даже не знае. Ще поразпитам тук-там и ще намеря идеалния човек.
— Късмет! — каза Джак и слезе от рейндж ровъра, затваряйки вратата след себе си. После остана на улицата още няколко минути, загледан след отдалечаващата се към Кълъмбъс авеню кола. Като вземаше нагоре стъпалата по две наведнъж, Джак усети въодушевление. Имаше чувството, че участва в случващ се в реално време мистериозен трилър, развръзката на който подлагаше на изпитание неговата креативност и въображение. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше, че Шон няма да се предаде лесно.
Джеймс се почувства по-добре. План Б беше възникнал от нищото и той леко се укори, че не е помислил за това по-рано. Както ранните монаси бяха помогнали за стабилизирането на ранната църква, особено след като Константин бе легализирал християнството и покръстил в него масите, днешните монаси щяха да подкрепят Църквата. По някакъв начин Джеймс беше сигурен в това, не се съмняваше, че ще намери човека, който може да го направи.
Съзнателно потискайки импулса си да шофира с по-висока скорост, за да стигне до резиденцията, където възнамеряваше да започне план Б още същата вечер, Джеймс стигна до кръговото на Кълъмбъс авеню. Оттук той използва Сентръл парк саут, за да пресече към Ийст Сайд и вкара колата в гаража. После се отправи с бързи крачки към резиденцията, като отчаяно се опитваше да вдигне шум, когато влезе през входната врата.
Скоро стана ясно, че не е бил достатъчно шумен, тъй като нито брат Малони, нито брат Карлин се появиха. Сигурно вече си бяха легнали в малките си стаи на четвъртия етаж, затова той влезе в малкия асансьор, който по принцип рядко използваше, и след малко вече се намираше на най-горния етаж. Излезе от кабинката в коридора и почука силно по двете врати, провиквайки се, че иска да види двамата секретари в офиса си колкото се може по-скоро.
После без да дочака отговор, Джеймс се върна в асансьора и слезе два етажа по-долу. Отвори кабинета си, светна лампата и се разположи зад бюрото в очакване на подчинените си. Никога преди не се бе случвало да ги безпокои, след като вече бяха приключили ангажиментите си за деня.
Брат Малони дойде пръв. Беше навлякъл карираната си роба над пижамата и Джеймс си помисли, че прилича на бостанско плашило заради ръста, мършавото си тяло и изпитото лице. Дори късо подстриганата му червена коса, която стърчеше, подсилваше това впечатление, напомняйки за слама.
27
Мариология — учение за ролята и значението на Дева Мария като Богородица. Терминът мариология е използван за пръв път през 320 г. и официално утвърден от Ефеския събор през 431 г. — Б.пр.