— Къде е брат Карлин? — поиска да знае Джеймс, без да дава никакво обяснение за това безпрецедентно нощно събрание.
— Извика ми през вратата, че ще дойде веднага след като се приготви. — Гласът на секретаря заглъхна, сякаш се надяваше на пояснение какво има наум архиепископът, но такова не последва.
Джеймс нетърпеливо барабанеше с пръсти по бюрото си. Точно когато се канеше да вдигне телефона си и да звънне в стаята на брат Карлин, мъжът влезе в офиса. За разлика от брат Малони, който беше допуснал най-лошото — всъщност беше буден от часове — на него му трябваше време да се облече напълно, бяла свещеническа якичка и всичко останало.
— Съжалявам, че прекъснах молитвите ви — започна Джеймс. Той направи знак на двамата секретари да седнат. Като събра върховете на пръстите си, той добави: — Налага се да обсъдим нещо спешно. Няма да ви казвам какво точно, но вие двамата трябва да ми намерите незабавно харизматичен човек, убедителен и ревностен почитател на Дева Мария — казвам ревностен, колкото повече, толкова по-добре — и напълно предан на Църквата, с чувство за мисия.
Двамата мъже се спогледаха, надявайки се другия да разбира възложената задача и начина, по който трябва да се действа.
Тогава по-възрастният секретар, брат Малони заговори:
— Къде бихме намерили такъв човек?
Във възбудата си Джеймс не бе особено търпелив към негативни въпроси от страна на подчинените си. Той завъртя очи при нелепия въпрос на свещеника.
— Питам ви — произнесе той с необичайно чувство за безсилие, — къде могат да бъдат намерени ултра посветените на Мария, Божията майка, според вас?
— Предполагам сред членовете на Римокатолическите Мариински движения и общества.
— Много добре, брат Малони — каза Джеймс с нотка на сарказъм, държейки се така, сякаш преподаваше катехизис на неделен прогимназиален клас. — Започнете с пукването на утрото, искам да телефонирате на тези институции и да поговорите с техните абати, игуменки или епископи, като ги уведомите, че съм призовал архиепископската епархия да намери правилния човек. Дайте им да разберат, че става дума за нещо сериозно, както и че въпросният човек ще работи седмица или повече директно под мое ръководство по мисия от изключително висока важност, свързана с Дева Мария и Църквата като цяло. И дайте ясно да се разбере, че това не е награда за миналите усилия на един или друг. Става въпрос за нещо тук и сега. Не търся стар, изтъкнат учен мариевед. Всъщност трябва ми млад човек, изпълнен с младежка ревност, който е способен да разпали у другите същата страст и ревност. Разбрахте ли ме дотук?
Двамата — брат Малони и брат Карлин бързо кимнаха. Те никога досега не бяха виждали обикновено сдържания си шеф толкова разпален.
— Аз самият бих участвал, но трябва да изнеса литургия на сутринта с проповед, която тепърва трябва да нахвърлям. Искрено вярвам, че вие двамата няма да ме провалите. Когато се върна в резиденцията по пладне, искам да ме чака поне един, а най-добре няколко кандидата за интервю. Как ще ги доведете не ме интересува, нито пък на каква цена. При положение че времето е добро, може да е необходим хеликоптер. Отново ви питам: разбирате ли напълно задачата?
— Всъщност не ни казахте какво точно ще прави този човек — обади се брат Малони, — а специално подчертахте какво вие няма да правите. Ясно ми е, че ще ни бъдат задавани въпроси от игумените, игуменките и епископите. Какво точно да отговорим?
— Отговорете, че съм преценил, че никой — освен, разбира се избраният човек — не бива да знае за проблема.
— Много добре — каза брат Малони като стана и загърна по-стегнато робата около костеливото си тяло.
Брат Карлин също се изправи.
— Това е всичко — каза Джеймс. — Моля се да успеете.
— Благодаря, Ваше Високопреосвещенство. — Брат Малони леко се поклони, преди да последва брат Карлин, който излизаше от вратата.
Когато двамата секретари се заизкачваха нагоре по стълбището от втория към третия етаж, брат Карлин, който водеше, извика надолу към брат Малони:
— Това сигурно е най-странната задача, която съм получавал след идването си тук преди пет години.
— Предполагам, че е така — съгласи се брат Малони.