Когато стигнаха до площадката към четвъртия етаж, брат Карлин се поколеба и изчака колегата си.
— Как ще получиш телефонните номера на тези Мариински общества?
— Има много начини, особено сега, с Интернет. Освен това кардиналът беше напълно ясен, че иска особено краен индивид. Което ни насочва веднага към най-крайните организации. Може би, ако имаме късмет, с едно телефонно обаждане ще постигнем целта си.
— Знаеш ли коя е най-фанатичната организация?
— Мисля, че да — отвърна брат Малони. — Един приятел на семейството ми се свърза с мен преди няколко години, опитваше се да получи обратно детето си от една институция, наречена „Братството на робите на Мария“. Никога не бях чувал за такава организация, но тя не е далече, буквално в планината Катскил, въпреки че образно погледнато е на друга планета. Явно това е модерно възстановяване на фанатичното европейско Мариинско общество от седемнайсети век, някои от практиките на което папа Климент X обявява за незаконни.
— И таз хубава — поклати глава брат Карлин. — Какви практики?
— Използването на вериги и други инструменти за изкупление на човешките грехове.
— Мили боже. Успя ли да измъкнеш детето?
— Не. Многократни телефонни разговори, дори едно посещение — и нищо! Момчето явно харесваше мястото, като че ли точно от това е имало нужда. Не знам обаче дали още е там, или не. Не съм се чувал със семейството му, тъй като бяха разочаровани от безплодните ми усилия.
— Пазиш ли още телефонните номера?
— Да. Ще се обадя. Разбира се, ако кардиналът знаеше за съществуването на такова общество и го посетеше, сигурно щеше да го закрие.
— Каква ирония, особено ако намерим някой, който удовлетворява изискванията на кардинала.
Двадесет и пета глава
12:04 на обяд, неделя, 7 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Джеймс се наслаждаваше на опияняващото чувство, когато напусна ухаещата на тамян катедрала, за да се върне в резиденцията. Катедралата беше претъпкана от хора за Голямата литургия и в нефа нямаше и едно място за сядане. Хорът беше свършил отлична работа, без нито една грешка, а неговата проповед мина хубаво и се прие добре. Предишната вечер, след като секретарите се бяха върнали в таванските си стаи, Джеймс бе решил да изнесе на сутринта проповед за ролята на Света Мария в съвременната Църква, първо защото беше подходящо за празничния неделен ден, и второ защото темата занимаваше съзнанието му от дни.
Сега, след като стресът от Голямата литургия бе минал, Джеймс нямаше търпение да се върне към Шон, Сана и проблема с костницата. Той знаеше, че следващата седмица ще е критична, и се молеше усилията на секретарите му да се увенчаят с успех. Когато се заизкачва по стъпалата, първото нещо, което видя, беше дървената пейка пред кабинета си, заета от петнайсет-шестнайсет годишно рошаво момче с такова красиво лице, ангелска усмивка и лъскава, стигаща до раменете златиста коса, че Джеймс не успя да реагира, за миг помислил, че това е видение на ангела Габриел. Момчето беше облечено в черни одежди с качулка, пристегнати със синя лента.
Идвайки на себе си с известно усилие, Джеймс откъсна очи от младежа и влезе в офиса си. Той бързо се плъзна зад масивното си дъбово бюро, за да си поеме дъх, знаейки, че брат Малони несъмнено ще се материализира всеки миг. Голямата въпросителна в съзнанието на кардинала беше дали момчето е избрано за предстоящата задача. Ако беше така, ударът на Джеймс щеше да е право в десетката, или поне така се надяваше. Само че имаше малък проблем. Младежът бе прекалено млад, по-скоро дете, и Джеймс се запита дали би могъл евентуално да го натовари с толкова важна работа.
Както очакваше, вратата се отвори след кратко почукване и секретарят пристъпи вътре.
— Името му е Люк Хестър и да, кръстен е на евангелиста Лука.
— Изумителен е — каза Джеймс. — Трябва да те поздравя за това, но не е ли прекалено млад за спешна теологична помощ? За случая ще е необходим известен психологически опит.
— Ако прочетете набързо биографичните му данни, които събрах, ще разберете, че той е по-възрастен и следователно по-мъдър, отколкото младият му, ангелски вид предполага. Двайсет и пет годишен е, само след месеци ще стане на двайсет и шест.
— Мили боже — възкликна Джеймс. Той взе папката от бюрото си и разтвори корицата да погледне датата на раждане. — Никога не бих предположил.