— Кога мога да започна тази мисия? — попита Люк нетърпеливо.
— Предполагам по-късно днес. Ето какъв е планът. Ще помоля един от секретарите ми да те заведе до катедралата, където искам да се помолиш за ръководство от Господа за това, което предприемаш заради Мария и в полза на Църквата. Докато си там, аз ще изляза и ще подготвя посрещането ти. Бих могъл да го направя и по телефона, но мисля, че лично ще е по-добре. В случай че не успея да уредя да те поканят у семейство Дотри, където да прекараш вечерта и голяма част от седмицата, ще останеш тук в нашата стая за гости. Готов ли си?
— Благодарен съм, че получавам такава възможност, Ваше Високопреосвещенство.
— Аз съм този, който трябва да бъде благодарен — каза Джеймс като вдигна телефона и помоли брат Малони да влезе.
Макар и все още да не бе сигурен в успеха на план Б, Джеймс се чувстваше по-добре за пръв път от пристигането на костницата. Поне имаше план и правеше нещо. Връщайки се в частния си апартамент, той се преоблече в цивилните си дрехи, които носеше предишната вечер у Шон. Усети миризмата на дърво, попила в пуловера му. Беше приятен аромат, който му напомни за убежището му на Грийн Понд.
Без да дава каквото и да е обяснение на брат Карлин, който седеше отвън, Джеймс излезе от офиса си, спусна се на първия етаж и използва вътрешната връзка между резиденцията и катедралата за трети път този ден. Когато беше студено като днес, този лукс беше добре дошъл. По средата на пътя срещна брат Малони, който го уведоми, че е оставил Люк в централния кораб на Църквата.
— Свършихте отлична работа с намирането на това момче — каза кардиналът. — Ако онова, което се опитвам да направя, успее, ще съм ви задължен. Той е точно това, което имах предвид.
— Доволен съм, че ви бях от полза, Ваше Високопреосвещенство — каза секретарят. Той вдигна глава и се отдалечи към резиденцията.
Когато Джеймс влезе в катедралата, той се огледа за момчето. То стоеше, както бе инструктирано, коленичило в молитва, затворило сините си очи, но със същата блажена усмивка на лицето. Като мухи, привлечени от мед, група хора се бяха скупчили около него.
Излизайки инкогнито от централния вход на катедралата право на Пето авеню, Джеймс махна на едно такси. Качи се и помоли да го откара на 26-та улица и Първо авеню. Беше доволен, че никой не го позна на излизане.
Трафикът не беше натоварен и стигнаха бързо. По пътя той извади телефона си и звънна на Джак. Джак се обади преди третото позвъняване да е завършило.
— Вдигна веднага — каза Джеймс. — Какво, да не си очаквал да те потърся?
— Мислех, че е съпругата ми Лори.
— Съжалявам, че те разочаровах.
— Съвсем не. Всъщност, радвам се. Когато излязох тази сутрин, бебето ни не беше добре. Страхувах се, че може да чуя нещо лошо. Какво има?
— Къде си в момента?
— Заедно със Сана и Шон в центъра за изследване на ДНК.
— Силно се надявах да е така.
— И защо?
— Просто защото съм на път, както говорихме. Попитай Шон дали има нещо против да се отбия.
Джак остави телефона. Джеймс го чу да пита Шон, както и ентусиазираните възгласи на последния.
— Чу ли го? — прозвуча отново гласът на Джак.
— Да.
— Кога ще си тук? Трябва да сляза долу и да те посрещна, за да няма проблеми с охраната.
— Съвсем скоро — отвърна Джеймс. — В момента пресичам 33-та улица.
— Слизам веднага.
След пет минути таксито зави по 26-та улица. Джеймс каза на шофьора да пресече Първо авеню и да го остави пред центъра за изследване на ДНК. Джак го очакваше зад въртящата се стъклена врата.
— Благодаря ти, че ме откара снощи до вкъщи — каза Джак.
— Удоволствието беше мое — засмя се Джеймс.
След като минаха през охраната, двамата тръгнаха към асансьорите.
— Намерих моя фанатик, който да работи върху Шон — обяви Джеймс, когато слязоха на осмия етаж.
— Сериозно?! — изгледа го Джак. Беше изненадан. — Толкова бързо. Когато описваше какъв човек търсиш, си помислих: „Господ да ти е на помощ“. Мислех си, че ще отнеме месеци.
— Имам изобретателни секретари.
— Явно.
Стигнаха до вратата на лабораторията, определена за Сана и Шон, и Джак почука. Шон, който седеше на централната маса с гръб към вратата, се надигна и отвори.