— Какво означава да сме гостоприемни? — попита Шон. Условието му се виждаше някак прекалено лесно. Но пък, помисли си той, беше способно да го побърка. Шон открай време не го биваше в светските разговори, с изключение на тези с привлекателни жени в баровете, под успокояващото действие на алкохола.
— Предполагам, че интуицията ще ви подскаже — отвърна Джеймс.
— Колко годишен е този човек? — поинтересува се Сана.
— Ще оставя на вас да определите — усмихна се Джеймс. — Има несъответствие между годините му и външния му вид. Установих, че е много приятно и лесно да се разговаря с него, а и той е, както казах, очарователен и интелигентен. Разбира се, може да има някакви психологически белези от трудното си детство, но те не личаха изобщо, когато го интервюирах.
— Надявам се няма да залепиш към нас някой млад, новопокръстен християнин — каза Шон. — Не съм сигурен, че ще издържа цяла седмица.
— Споменах, че е очарователен — натърти Джеймс. — И наистина е така. Освен това му разказах цялата история за костницата, така че ще има достатъчно теми, по които да разговаряте. А сега бих искал да знам дали всички сме наясно с тази сделка. Ще дам на младежа мобилен телефон, така че да може да ми се обажда. Ако позвъни и се оплаче, че някой от вас не се отнася към него както подобава, край на сделката. Разбрахме се, нали? — Джеймс изгледа Шон и Сана, за да е сигурен, че има съгласието им. Последното, което искаше, беше някой от тях да тръгне да се оправдава, че не е разбрал.
— Кога ще започне това тъй наречено гостуване? — попита Сана.
— По кое време се прибирате тази вечер? — отговори й с въпрос Джеймс.
— Към пет, предполагам.
— Тогава в пет той ще ви чака пред вратата.
— Почакай малко — обади се Шон. Той погледна жена си. — Тази вечер планирахме да излезем, тъй като Сана имаше достатъчно работа в кухнята снощи.
— Не е проблем — отвърна Джеймс. — Той е във висша степен представителен. Ще е добре за всички ви да се запознаете на неутрална почва.
— И трябва да вземем този непознат на вечеря? — оплака се Шон.
— Защо не? Подходящ начин за започване на запознанство. Предполагам, че той отдавна не е излизал на вечеря, ако изобщо се е случвало някога. Помислете за вълнението, което ще добавите към живота на този младеж.
— А кой ще плаща? — попита Шон.
— Не мога да повярвам — каза Джеймс. — Продължаваш да си все така стиснат, както в колежа.
— Със сигурност — обади се за първи път Джак.
— Ако трябва да го изтрайвам, не мисля, че трябва и да плащам за това — оправда се Шон.
— Архиепископската епархия ще покрие ресторантската сметка на господин Хестър, но не и вашата. Така че си пазете сметките.
— Няма проблем — каза Шон. — А сега, ако не възразяваш, бих искал да се върна към работата си.
Двадесет и шеста глава
5:05 след обяд, 7 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Люк Хестър никога не се бе чувствал толкова уязвим, както докато стоеше на входната врата на дървената къща на семейство Дотри под конуса от насочена надолу светлина. Току-що бе използвал чукчето на вратата, за да извести за себе си и резкият метален звук го изненада и напрегна допълнително нервите му. Той се обърна и погледна колата, с която бе дошъл до Вилидж, със седналия в нея архиепископ. Помаха стеснително. Архиепископът му помаха в отговор и вдигна нагоре палец. Люк направи същото; де да беше поне наполовина толкова уверен, колкото архиепископът, който твърдеше, че е сигурен в успеха на Люк да разубеди археолога да публикува изследването си за Дева Мария и Църквата. Онова, което го бе разтревожило най-много, беше твърдението на кардинала, че д-р Дотри има помощта и вниманието на Сатаната. В резултат Люк бе ужасен с кого ще се срещне при отварянето на вратата.
Може би най-важната причина, поради която Люк не си беше позволявал да напусне манастира сам, след като бе избягал там преди осем години, беше страхът, че трябва да се конфронтира със Сатаната; и ето че в момента правеше точно това. Макар през всичките години на тийнейджърството си да се беше опитвал да се бори със злото в лицето на безнравствения си баща, Люк се виждаше като последният човек, способен да се справи с Принца на мрака на каквото и да е ниво.