А и дрехите му допълнително увеличаваха неудобството и подсилваха чувството за уязвимост. Джеймс беше предложил да е облечен в одеждите си на „Братството на робите на Дева Мария“, но това щеше да е прекалено за Шон, така че в крайна сметка брат Малони и брат Карлин му бяха осигурили обикновени джинси и ризи. С едни такива беше облечен в момента, а останалите бяха прилежно сгънати в куфара, който бе оставил отстрани, заедно с тоалетните принадлежности. Освен тях го бяха снабдили с клетъчен телефон, известно количество пари в брой и нов молитвеник, осветен от самия папа, като специален подарък от кардинала. Ако му потрябваше нещо, Люк трябваше само да се обади на брат Малони или на Негово Високопреосвещенство.
Внезапно вратата на къщата се отвори широко и Сана и Люк се оказаха един срещу друг. Двамата замръзнаха изненадани, тъй като нито той, нито тя съвпадаха с очакванията им един за друг. Сана беше объркана и изумена, както се бе случило с Джеймс от ангелския му, младежки вид и аура на непорочност, но най-вече от неговите спокойни, умоляващи очи, които й се сториха като бездънни кристалносини езера, и нацупените му, невинни устни. Той от своя страна бе очаквал някаква непривлекателна, заплашителна на вид мъжкарана, като алегоричен образ на дявола в средновековна картина.
— Люк? — попита Сана, сякаш се боеше, че халюцинира.
— Госпожо Дотри? — вдигна вежди младежът, сякаш се боеше, че е дошъл на погрешно място.
Сана плъзна очи по стройното, но в добра форма младежко тяло и улови погледа на Джеймс, който наблюдаваше сцената, седнал зад волана на колата си. Тя му махна с ръка, че всичко е наред и той се приготви да тръгне.
— Заповядайте, влезте — произнесе Сана неуверено. Усети, че коленете й омекват, докато младежът минаваше покрай нея, че е поразена от светлината, която се излъчва от него, особено от цвета и блясъка на дългата му до раменете златна коса и безупречната кожа. — Шон! — провикна се тя. — Нашият гост е тук.
Шон се появи от кухнята с чаша скоч. С реакция на изненада, подобна на тази на съпругата си, той се приближи и се взря с отворена уста в Люк.
— Господи боже, момче, на колко си години?
— На двайсет и пет, сър — отвърна Люк. — Скоро ще навърша двайсет и шест. — Той усети, че се успокоява малко. Шон не изглеждаше толкова заплашителен или дяволски, както се беше страхувал.
— Изглеждаш много по-млад — каза Шон. Момчето имаше завидно красива кожа и зъби, бели като току-що паднал сняг.
— Мнозина са ми го казвали — отвърна Люк.
— Ще ни гостуваш една седмица — продължи Шон. — Заповядай.
— Благодаря, сър. Казаха ми, че сте информиран защо съм тук.
— Дошъл си да ме убедиш да не публикувам статията си.
— Само ако е свързана с Дева Мария, Майката на Църквата, Майката на Христос, моята спасителка, която ме въведе в Христовата вяра, Мария на непорочното зачатие, Мария, кралицата на небето, кралицата на мира и Майка на всички скърбящи. На нея съм се посветил и вече започнах да се моля да не я клеветите с предположението, че не е приета в рая да живее с Господа: Бащата, Сина и Светия дух.
— Мили боже! — възкликна Шон, объркан от това дете-мъж, което вече намираше за неразбираемо. — Такава удивителна литания. Разбрах, че живеете в манастир.
— Точно така. Послушник съм в „Братството на робите на Дева Мария“.
— Наистина ли не си излизал от осем години?
— Почти осем, поне не и самостоятелно. Идвал съм тук, в града, с някои от братята, за медицински изследвания преди няколко години, но сега за първи път го правя сам.
Шон поклати глава.
— Трудно ми е да повярвам, че млад човек като теб би искал да се откаже от свободата си.
— Аз с готовност пожертвах свободата си за Светата майка. Оставането зад стените на манастира ми осигурява повече време да се моля за нейното посредничество и мира.
— Посредничество за какво?
— Да ме пази от греха. Да ме държи близко до Христос. Да помага на братята в мисията им.
— Хайде! — каза Сана на Люк. — Нека ви покажа стаята ви.
Люк спря очи върху Шон за миг, след което последва Сана по стълбите към горните етажи. Отминаха втория етаж, където Сана каза, че спи Шон, и третия, където била нейната спалня, докато стигнаха четвъртия. Беше стая с тавански прозорци, които гледаха към фасадата на сградата.