— Ето тук ще бъдете — каза Сана като се дръпна встрани, позволявайки на Люк да влезе в помещението, доминирано от легло персон и половина с балдахин. — Прилича ли на стаята ви в манастира?
— Едва ли. — Той надникна в банята, която се делеше с втора гостна стая на етажа. После се върна към куфара си и дръпна ципа. Първото нещо, което извади беше малка пластмасова статуйка на Дева Мария, която сложи на нощното шкафче. Второто беше малка, прилична на кукла, фигурка на младенеца Исус, облечен в пищна роба и увенчан с корона. Люк с изключително внимание сложи куклата до Дева Мария.
— Какво е това? — попита Сана.
— „Младенецът на Прага“28 — обясни Люк. — Един от най-любимите предмети на майка ми, преди да почине.
След това Люк извади черните си одежди и ги закачи в гардероба.
— Това ли е обичайното ви облекло? — попита Сана.
— Да, но кардиналът сметна, че ще е по-добре да нося по-обикновени дрехи. За щастие, един от секретарите му е с почти моя ръст, така че ги взех от него.
— Облечете каквото искате — каза Сана. — Ще излезем на вечеря след около половин час. Ще имате време да си вземете душ, ако желаете. После ще ви очакваме в дневната долу.
Шон, Сана и Люк се върнаха в къщата с такси малко преди девет и половина. Вечерята в центъра беше минала доста приятно, докато Люк не се опита да обърне разговора към мисията си. Шон, погълнал толкова алкохол, колкото и предишната вечер, използва възможността да информира младежа, че се е заел с непосилна задача и че колкото по-скоро се сблъска с реалността, толкова по-добре за всички тях. Когато Люк настоя, Шон се ядоса и атмосферата постепенно стана напрегната, като Шон продължаваше да се обръща към него с пренебрежителното „момче“.
— Изморена ли си вече? — попита Шон Сана, избягвайки да поглежда Люк.
— Мисля да остана още малко с Люк — прошепна тя. — Не искам да докладва на Джеймс, че не е бил посрещнат гостоприемно.
— Добра идея — съгласи се Шон, облягайки се на перилата на стълбището към горния етаж. — По кое време искаш да тръгнем утре оттук към Патологическия център?
— Например в девет? Така ще имам време да направя закуска за нашия гост.
— Хубаво — отвърна Шон, заваляйки думите. — До утре.
Когато той изчезна нагоре по стъпалата, Сана се обърна към Люк.
— Какво ще кажете да запалим камината? — предложи тя.
Младежът сви рамене. Не можеше да си спомни последния път, когато се бе наслаждавал на топлината на огън. Неизвестно защо се чувстваше нервен, че изпитва прекалено голямо удоволствие след разочароващата вечер, както и депресиран за шансовете си да победи Сатаната.
— Хайде! — подкани го Сана окуражително. — Ще накладем заедно огъня.
Петнайсет минути по-късно двамата седяха на кушетката, очаровани от пропукващия огън, който се разпалваше бързо. Сана си наля чаша вино, а Люк предпочете кока-кола. Сана първа наруши мълчанието.
— Архиепископът ни каза, че животът ви не е бил лесен. Имате ли нещо против да споделите с мен историята си?
— Съвсем не. Тя не е тайна. Споделям я с всекиго, който иска да я чуе, като лепта към Дева Мария.
— Казаха ни, че сте избягал от къщи на осемнайсет години, за да отидете в манастир. Мога ли да попитам защо?
— Непосредствената причина беше смъртта на майка ми — обясни Люк, — но истинската, и по-дълбоката, беше трудно детство, доминирано от баща безбожник. В рязък контраст с баща ми, който ставаше грубиян и побойник под въздействието на алкохола, майка ми беше много религиозна и искрено вярваше, че е виновна за поведението на баща ми. Тя вярваше, че като Ева е отклонила баща ми от пътя му, като се е омъжила за него и е грешница до такава степен, че бе убедила и мен, че съм дете, родено в грях. Ако искам да спася душата си, според нея трябвало да се моля на Дева Мария и да съсредоточа живота си около нея, Христос и Църквата.
— Мили боже — произнесе Сана, изпълнена със състрадание към историята на Люк. Макар да не бе същото, тя винаги бе страдала от преждевременната смърт на баща си, който бе починал, когато бе едва осемгодишна, и сега често се питаше дали не по тази причина се бе омъжила за Шон. Когато се запозна с него той до голяма степен олицетворяваше фигурата на бащата, който й бе липсвал. — И това помогна ли ви?
28
Историята му може да се проследи назад до 1628 г., когато една малка, двайсет и осем сантиметрова восъчна статуетка на Младенеца Исус била донесена в Бохемия на принцеса Поликсена фон Лобковиц, която била силно привързана към Ордена на кармелитите. — Б.пр.