Люк се изсмя презрително.
— Едва ли. Един от свещениците ме възприемаше като дете, създаващо само грижи, и по тази причина реши да се възползва от мен в продължение на повече от година.
— О, не! — Сега Сана изпита още по-силно съчувствие към младежа. Беше до такава степен изумена, че трябваше да потисне импулса да го прегърне, от страх от реакцията му. Той можеше да интерпретира погрешно жеста й и да реши, че става дума за нещо повече от съчувствие. Все пак не беше дете, а мъж. Освен това имаше нещо механично в начина, по който Люк разказваше.
— Отначало си мислех, че това е сравнително нормално отношение — каза замислено Люк, — тъй като си мислех, че обичам въпросния човек. Но когато пораснах, осъзнах, че е грешно. Не знаех какво да правя, тъй като свещеникът беше един от най-известните хора в енорията, но накрая събрах кураж да кажа на майка ми.
— Тя съчувстваше ли ви? — попита Сана, обезпокоена докъде ще стигне историята, имайки предвид какво беше казал Люк за майка си.
— Тъкмо напротив. Точно както вярваше, че тя е виновна за изстъпленията на баща ми, сега започна да настоява, че аз съм съблазнил свещеника, макар да беше обратното. Особено когато ме попита защо е продължило толкова дълго, а аз й казах, че ми е харесвало, особено в началото. Едва през последните няколко години братята в манастира разбраха всъщност какво се е случило и че не съм виновен нито за неуместното отношение на свещеника, нито за самоубийството на майка ми.
— О, небесни отче! — извика Сана, когато завладялото я съчувствие разби сдържаността й и сякаш изтри всякакви съмнения за истинността на историята и това, че звучи като наизустен сценарий. Без всякакви задни мисли тя прегърна младежа, докато не усети как той се вцепенява, и побърза да се отдръпне. — Каква трагична история — добави тя. Погледна го с нежност, искайки по някакъв начин да свали от него бремето, от което той страдаше по отношение на майка си, макар да бе казал, че братята са му помогнали. Сана усети как я обхваща гняв към Църквата за това, че е бил сексуално малтретиран и внезапно разбра защо Шон беше станал такъв.
Двадесет и седма глава
5:15 след обяд, вторник, 9 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Понеделник и вторник бяха добри дни за всички, с изключение на Джеймс, който трябваше да получи обаждания от Люк тези две сутрини, независимо какви бяха новините. След като Шон и Сана бяха тръгнали на работа, Люк информира кардинала, че дяволът е устоял на всичките му опити да промени мнението на Шон. Нещо повече, Шон дори беше отказал да дискутира въпроса. Джеймс го окуражи да се моли по-усърдно и да не се предава, като му припомни, че Църквата вярва в неговия успех. Постоянството е ключът, каза той.
Не искаше да мисли какво ще стане по-нататък, тъй като нямаше друг резервен план.
— Но той сменя темата веднага, щом я повдигна. Дори ме заплаши, че ще ме помоли да напусна.
— А съпругата му?
— Тя е по-гостоприемна — каза Люк. — Убеден съм, че ако успея да разубедя него, тя ще се съгласи.
— Моля те, продължавай да опитваш — каза Джеймс. — Има още време до края на седмицата.
Въпреки малкия напредък в мисията и неловкостта, че е в света на греха и изложен на него, Люк се наслаждаваше. Двете сутрини Сана бе станала рано да приготви закуска за Люк, обяснявайки, че обича да готви и че й е неприятно, задето съпругът й не обръща внимание дали яде бърза храна, или нещо домашно приготвено. Люк от своя страна я увери, че обича хубавата храна и се е наслаждавал на изключителната вечеря миналата вечер.
Но повече отколкото на храната Люк се беше зарадвал, когато Сана се прибра от работа рано в понеделник, предишния ден, и обяви, че има чудесен напредък в ДНК изследванията и е сложила пробите в PCR, което за Люк беше тъмна Индия. Не че имаше значение, тъй като Сана беше използвала свободното си време да изведе Люк, за да му купят дрехи, които са му по мярка, вместо да носи тези на брат Карлин.
За Люк пазаруването беше приятно преживяване, тъй като никога не беше ходил на пазар, откак се помнеше. Освен това се радваше на приятната празнична атмосфера, обхванала града в дните преди Коледа. Накрая, като капак на всичко, Сана и той бяха запалили отново огъня в камината и тя му беше разказала за живота си и настоящите си проблеми. Впечатлението му, че Шон не обръща внимание на жена си така, както в първите дни на брака им, се беше потвърдило. Нещо повече, двамата спяха в отделни стаи — Шон на втория етаж в гостната, а Сана на третия в семейната спалня. Макар да не разбираше всичко, което Сана му доверяваше, той й каза, че ще се моли за нея и че не може да разбере защо Шон не иска да спи с нея, тъй като лично той я намира за изключително красива.