— Благодаря за успокоителните думи — усмихна се притеснено Сана, а после малко неочаквано и за себе си добави: — Но за да бъда честна докрай, трябва да призная, че предпочитам да не спя с него.
Подобно на Сана, Шон също бе напреднал в работата през последните два дни. Беше стигнал до етапа, както се надяваше, когато развиването на първия свитък се ускори. В понеделник се беше справил само с една страница, но във вторник успя да завърши две. Докато четеше написаното, се почувства по-добре, убеждавайки се, че Симон не е чудовището, каквото име си бе спечелил.
— Люк! — провикна се Сана. Двамата с Шон тъкмо се бяха прибрали. Когато чу отговора на Люк отдалече, предположи, че младежът казва следобедните си молитви. — Вкъщи сме! — Тя последва Шон в кухнята, където разопакова купените зеленчуци.
През това време Шон си наля скоч за първия си коктейл за вечерта. Няколко дни преди това Сана се тревожеше за прогресивно засилващата му се любов към алкохола, но не и тази вечер. Всъщност, даже й се искаше да пие повече, за да си легне по-рано. Очакваше с нетърпение да остане насаме с Люк, без Шон непрекъснато да прекъсва младежа, когато станеше дума за Дева Мария.
Това бяха два добри дни и за Джак, тъй като бяха добри за Джей Джей и Лори. Когато Джак се върна вкъщи в понеделник вечерта, Лори му докладва, че детето е било спокойно и изобщо не е плакало. Очакваше да чуе същото и сега, тъй като Лори му се бе обадила в три следобед и бе казала, че се чувстват добре.
Като вземаше нагоре по две-три стъпала наведнъж, Джак надникна в кухнята. Както очакваше, Лори в момента приготвяше вечеря, а бебето си играеше в кошарката. Той се приближи до жена си, целуна я, а после погледна Джей Джей. За негово облекчение, той се усмихна.
— Май ще ни позволи да вечеряме спокойно — каза Лори.
— Страхотно. Може би първо трябва да го нахраниш и да го сложиш да спи?
— Такъв е планът.
— Ако е все така спокоен, бих могъл да изляза и да поиграя час-два баскетбол?
— Идеята не е лоша. — Лори му намигна и добави: — Само гледай да не се преуморяваш.
Джак се усмихна, досети се какво има тя на ум за вечерта, докато слизаше надолу по стъпалата, облечен в спортния си екип. През последните няколко дни не смееше да се радва на спокойствието на сина си, за да не се разочарова после, но всичко вървеше чудесно. Предишната сутрин бе отишъл да се срещне с Бингам отново и да го помоли да го освободи от аутопсии. Както и предполагаше, Бингам се съгласи.
Така Джак имаше възможност да прекарва повече време с Шон и Сана, където нещата се придвижваха с доста добра скорост. Сана очакваше да завърши работата си с митохондриалните секвенции на следващия ден, а Шон и Джак се надяваха в резултат да разберат чии са тези кости. Въпросът беше дали са от Средния Изток — в който случай биха могли да са на Дева Мария — или от Рим, където са били погребани накрая.
Когато Джак изтича по стъпалата и влезе в игрището, си помисли каква ирония е, че точно когато бе намерил с какво да отвлича вниманието си, състоянието на Джей Джей се беше подобрило за пръв път от месеци насам. Запита се дали при тази промяна би било подходящо да се продължи отново лечението.
Люк си помисли, че вечерята и днес е също толкова вкусна, както и предишната и различна от всичко онова, с което беше свикнал. За съжаление, същото беше и поведението на Шон. Той напълно отказваше да говори за проблема с Дева Мария и костницата, и с изпития преди вечеря скоч и виното после, не след дълго се напи и се качи в стаята си да полегне за малко. Малко след девет, когато Сана и Люк приключиха вечерята и отидоха в дневната да седнат пред камината с вино и кока-кола, той още не се беше появил.
— Мисля да проверя как е Шон — каза Сана и остави чашата си с вино, преди да се е отпуснала в креслото.
— Със сигурност е добре — опита се да я възпре младежът, предпочитайки да не вижда отново сърдитата, неприязнена физиономия на професора.
— В случая мисля по-скоро за нас, отколкото за него — отвърна Сана с усмивка, докато се насочваше към стълбището.
Люк седна на кушетката и се заслуша в стъпките й, които не след дълго се чуха по скърцащите греди, когато тя влезе в стаята на Шон. Люк се замисли над думите й. Нямаше представа какво трябва да означават, така че когато се върна, събра смелост и я попита.