— Просто исках да се кача при него, преди да съм се отпуснала — каза Сана, докато настаняваше краката си на масичката за кафе, — и преди да сме започнали някой интересен разговор. — Тя нямаше търпение да чуе повече за живота му от механичната версия, която й бе разказал.
— Той добре ли е? — поинтересува се Люк. Не можеше да не си спомни баща си и насилието, породено от алкохола.
— Легнал е и спи, ако това е определението ти за „добре“.
— Продължавам да не разбирам, защо все пак е спрял да спи с теб.
— Сега е по-просто, отколкото преди шест месеца, когато това бе по-скоро негова, отколкото моя идея. Отдалечихме се още повече. Забелязваш ли колко малко се докосваме? Имам предвид дребните неща — да сложа ръка на рамото му, ето така. — Сана седеше от дясната ръка на Люк, тя вдигна лявата си ръка и бавно я прокара по рамото му, спускайки я леко по гърба. После я върна обратно и я отпусна върху коляното му. — Или дори просто да си седим по този начин. Когато се оженихме в началото проявявахме непрекъснато тези знаци на внимание един към друг и се радвахме да сме заедно, както сега с теб. Но всичко това спря. В началото си мислех, че е свързано с голямата разлика във възрастта ни, но сега не съм сигурна: боя се, че е нещо много повече.
Люк усети внезапна гореща вълна да нахлува в крака му и да се изкачва нагоре към слабините му. Усещаше ръката на Сана върху бедрото си. Имаше чувството, че пръстите й са от огън.
Сана нямаше представа за лавината от емоции, която беше отприщила у Люк и хормоналната буря. Бе сложила ръката си до него по начин, който смяташе за платоничен, но той бе по-скоро физическо напомняне за това колко близка се чувства с него, а тя предполагаше, че и той я чувства по същия начин, тъй като бяха разговаряли за изключително интимни неща, след неговото пристигане. Всъщност, Люк беше първият човек, с когото тя се бе осмелила да сподели разширяващата се бездна в отношенията й с Шон. Като пряка последица тя усети, че Люк разбира неща за скрития й живот, че между тях се създава близост, връзка като между брат и сестра. В края на краищата той сам беше видял отношенията й с Шон, а беше само с три години по-млад от нея.
За миг Люк спря да мисли. Само чувстваше. Горещината от Санината ръка продължаваше да пари коляното му. При всеки удар на сърцето си той усещаше пулсирането в набъбналия си пенис, а тестисите му се бяха свили в болезнена топка. Нуждаеше се от облекчение. Имаше нужда да се движи, което накара мускулите в краката и слабините му да започнат да контрактират в ритмични спазми.
Усетила напрежението му, Сана се стресна. Седеше точно до него, завъртя се и обърна лице към неговото, ръката й неволно се вдигна нагоре по бедрото му. Виждайки избилата по челото му пот и замаяното му изражение, тя си помисли, че момчето получава сърдечен удар. Изправи се изведнъж и се опита да го сложи да легне на кушетката. Но той я отблъсна с неочаквана сила.
— Добре! — извика тя. — Нараняваш ме! — Люк я хвана за китките и я стисна с такава сила, че кръвта й спря.
Сякаш излязъл от някакъв пристъп, Люк пусна Сана, която побърза да разтрие китките си, за да възстанови кръвообращението.
— Мили боже, заболя ме — оплака се Сана, продължавайки да масажира ръцете си.
Люк продължаваше да я гледа. Не направи опит да говори, само я гледаше с отпуснато, разстроено лице.
— Добре ли си? — попита го Сайа. Дори очите му изглеждаха изцъклени. Устата му беше отпусната, устните — леко отворени. Макар на светлината от камината да правеше трудно да се определи цвета на лицето му, то й се стори по-бледо от преди. — Люк! Добре ли си? — попита отново тя. Протегна напред ръце да го хване за раменете и да го разтърси. — Говори с мен, Люк! Трябва да знам дали си добре.
Като се наведе напред, тя се взря в лицето му. Очите му, които се бяха втренчили в устните й, сега леко помръднаха. Тя виждаше, че той се връща в настоящето от там, където беше, но това бе обезпокоително настояще. Вместо да стане отново щастливия човек от преди, той изглеждаше гневен и критичен. Преди да заговори, което според Сана той се канеше да направи, тя внезапно осъзна какво се е случило. Не се сдържа и се усмихна.
— Имаше оргазъм, нали? — попита Сана с облекчение, развеселена. — Мисля, че съм права. Е, не се смущавай от мен. Мисля, че е страхотно. Поздравления. Ще го приема като комплимент. Успокояващо е, че някой ме намира за привлекателна в сексуално отношение, за разлика от съпруга ми. — Сана се опитваше да разсее смущението му, тъй като според нея той никога не бе правил секс с жена. Тя се надяваше, че въпреки травмата, която бе преживял в пубертета, имаше шанс той да се върне към нормалното.