— Благодаря ти, че ме информира — каза Джеймс. — Трябва да призная, че бях близо до отчаянието.
— Доволен съм, че ми беше предоставена възможност да служа на Църквата и по-важно — на Дева Мария.
Люк прекъсна линията. Беше в кухнята и си приготвяше нещо да хапне. Сана не беше станала рано да му приготви закуска, нито пък той го беше очаквал. Не искаше да се конфронтира с нея тази сутрин, след като вече знаеше каква е в действителност.
Доволен от сандвича и млякото, Люк се насочи обратно към стаята си. После взе куфара си и извади парите, които му бяха дали. Бяха четиристотин долара, за него — цяло състояние и много повече, отколкото му беше нужно. В края на краищата, това нямаше да е дълга обиколка по магазините, тъй като в къщата вече имаше почти всичко необходимо.
Температурата навън беше нормална за сезона, което беше добре, тъй като палтото му не беше кой знае колко топло. В манастира работата му не изискваше да излиза навън, а и през зимата го правеше рядко. Тази сутрин най-големият проблем за Люк беше да намери достатъчно голям железарски магазин, където да намери солидна външна ключалка. Идеята да добави още една към трите, които вече бяха на външната врата, беше негова.
Само след три пресечки намери една от многото търговски зони в района и побърза да попита за железарски магазин. Петнайсет минути по-късно влезе в добре снабден магазин на Шесто авеню, недалеч от Блийкър стрийт. Изборът беше голям и той без колебание взе онзи модел, който беше най-лесен за монтиране.
По пътя към къщи Люк се отби в два други магазина, за да осигури последните две неща от списъка. Снабден с всичко, което му трябваше, Люк се върна в къщата на семейство Дотри преди пладне.
Сана се радваше. Денят вървеше така добре, както и предишните два. Тази сутрин, по-рано отколкото беше очаквала, тя приключи с полимеразната верижна реакция и отиде до системата за генетичен анализ 3130XL. Сега, в средата на следобеда, тя очакваше да получи не само пълната митохондриална ДНК последователност на човека, чиито мощи се намираха в костницата, но също така да има секвенциите на множество от изследваните участъци, които щяха да разкрият генеалогичните корени на въпросния човек.
Тъй като апаратът си вършеше работата, Сана излезе от лабораторията и отиде в Колумбийския университет, за да се увери, че на всичките й експерименти се обръща нужното внимание. Със задоволство установи, че всичко е наред. Всичките й четирима докторанти работеха отговорно, за да наваксат отпускането, докато тя беше в Египет на конференция.
Докато слизаше от таксито след връщането си от лабораторията в медицинския кампус, тя си помисли за Люк. Още със събуждането си се бе сетила за него, но реши да не взема прибързани решения във връзка със снощния инцидент, като например да каже на Шон. Знаеше, че ако го направи, в следващия миг Шон щеше да хване телефона и да се оплаче на архиепископа, че изборът му за емисар е бил повече от лош. Тъй като това щеше да доведе до поредния спор с архиепископа, тя реши да остави събитията да се уталожат в съзнанието й по няколко причини. Първата: до голяма степен обвиняваше себе си за станалото. Радвайки се на компанията на Люк и поддавайки се на собствените си импулси, тя беше прекалила; отишла бе по-далеч, отколкото възнамеряваше. Втората причина: макар всъщност той да я бе нападнал, това бе по-скоро отбранителен акт от негова страна. И най-сетне тя бе убедена, че той ще се извини, след като обмисли случката, макар тази сутрин да бе пропуснал да го направи.
Сана плати на таксито и влезе в сградата. Във външната част на лабораторията завари Джак и Шон да работят над превода на първия свитък. Тази сутрин развиването на свитъците бе завършило. С напредването на превода Шон бе убедил другите, че Симон е ако не първият, то сред първите християнски гностици, като е комбинирал историята на Исус от Назарет с основните гностични идеи, като например идеята за истинската роля на Исус — в много по-голяма степен учител и просветител, отколкото спасител от греха.
— Открихте ли нещо интересно, докато ме нямаше? — попита Сана, докато закачаше палтото си на закачалката.
— Сега ще започнем втория свитък — отвърна Джак. — Надяваме се в него или в третия да се споменава нещо за мощите.
— Късмет! — усмихна се тя. — Отивам в лабораторията да видя какво става с митохондриалната ДНК. В следващите няколко минути може да разполагаме с информация.
— Ще е чудесно — произнесе механично Шон, зает с онова, което вършеше.