Сана влезе в помещението оттатък и бързо се преоблече. Макар анализаторът да бе завършил процесите, не искаше да внася замърсявания в стаята, тъй като можеше да се наложи да пусне някои проби отново в зависимост от находките. Тя взе купчината листи от принтера и потърси тези, които наистина я интересуваха. Бяха общо три. Прегледа ги внимателно, после още веднъж, сякаш се съмняваше, и поклати глава. Не можеше да повярва, но не беше възможно да седне и да започне да сравнява всяка от шестнайсет хиляди четиристотин осемдесет и четирите базови двойки на всичките три страници. Усетила внезапно главата си замаяна, Сана все пак седна. Не се опита да сравнява — в тази работа компютрите бяха добри. Вместо това се помъчи да схване какво означаваха резултатите; опитът й подсказваше, че това, което се е получило, е невъзможно.
Проблемът беше следният и тя провери отново, за да е сигурна: митохондриалната ДНК последователност на пулпата от зъба, който Сана бе извадила от черепа от костницата, съответстваше абсолютно — базова двойка по базова двойка — на тези на съвременна жена, тъй като Сана бе наредила компютърът да провери веднъж вече установената последователност, използвайки чисто новата международна митохондриална библиотека, наречена CODIS 6.0.
Макар намирането на съвпадение в съвременния свят да не беше толкова неестествено, тъй като все пак съществуваха еднояйчни близнаци, проблемът в този случай беше, че жената в костницата беше на повече от две хиляди години! Такова съвпадение беше изключително, но второто беше дори още по-фантастично и направо необяснимо за Сана. Тя го погледна и поклати глава.
— Не може да бъде! Това просто не може да бъде.
Внезапно тя скочи на крака и излезе на бегом от офиса. Шон и Джак се изненадаха от вида й. Тя произнесе задъхано:
— Невъзможното се е случило.
Джак се приближи до нея и взе принтираната страница от ръката й. Нямаше търпение да чуе обяснението.
— Това е митохондриалната ДНК последователност на жената в костницата — каза Сана, потупвайки листа с опакото на ръката си. — Съвършено същата последователност като на съвременна жена от Палестина — продължи тя, подавайки на Джак втората страница. — А тази последователност е митохондриалната последователност на Ева! — Тя подаде последната, трета страница на Джак. От вълнение не можеше да говори.
Джак погледна объркано листовете.
— Какво означава това „последователност на Ева“?
— Става въпрос за последователност, установена от компютър, работил седмици наред, за да определи общата ни прамайка — обясни Сана. — С други думи, това е последователността на първия ни прародител от женски пол, вземайки под внимание всяка човешка пермутация от нормалните шестнайсет хиляди и нещо базови двойки на човешката митохондриалната ДНК последователност.
— Това разбива всички статистики — каза Джак.
— Именно. Ето защо е невъзможно.
— Какво си мърморите там вие двамата? — попита Шон, приближавайки се.
Сана повтори обяснението, но Шон изсумтя презрително.
— Системата сигурно нещо се е объркала — предположи той.
— Не мисля така — възрази Сана. — Направила съм стотици, ако не и хиляди от тези митохондриални последователности. Досега нищо не се е обърквало. Защо ще се обърка точно сега?
— Имаш ли още от пробите от PSR-a? — попита Джак.
— Да — кимна тя.
— Защо не пуснеш още един цикъл?
— Идеята не е лоша.
— Почакай малко — спря я Шон с ръка. — Нека ви попитам нещо, а после ми кажете, че съм луд и ме пратете по дяволите. Става ли?
— Става — отговориха почти едновременно Джак и Сана.
— Хубаво. Има само един начин тази статистически невъзможна ситуация да е могла да се случи… — Той се поколеба, като местеше очи от единия към другия.
— Стига вече! Казвай! — възмути се Сана. Вече нямаше търпение.
— И двамата сме в слух — подкрепи я Джак. — Давай!
— Сигурни ли сте, че сте готови? — продължи да ги измъчва Шон за по-голям ефект.
— Отивам в лабораторията да пусна друга проба. — Сана се дръпна от плота, на който се беше облегнала.
— Чакай! — хвана я Шон за рамото. — Ще ти кажа, обещавам!
— Давам ти пет секунди да започнеш, иначе отивам да си гледам работата. — Сана му се ядоса. Нямаше да му позволи повече да я разиграва. Беше прекалено развълнувана.
— За секунда забравете жената от Палестина. Имаме две идентични проби: на прамайката Ева и на жената от костницата. Какво друго, освен еднаквата митохондриална ДНК ги прави подобни?