Сана погледна Джак, който й отвърна със същия неразбиращ поглед.
— Те не са били съвременнички, ако това намекваш — каза Сана. — Прародителката Ева е проецирана далеч назад, преди стотици хиляди години.
— Не, не — поклати глава Шон. — Приликата им не е такава. Нека го кажа по друг начин. Сигурен съм, благодарение писмото на Сатурний, че мощите в костницата са тези на Мария, майката на Исус от Назарет. Нека допуснем за момент, че е така, което би ги направило изключително свещени за страшно много хора. Следите ли мисълта ми?
— Разбира се — отвърна Сана нетърпеливо.
— Така. Ако имахме тук някакви кости от прародителката Ева, как биха могли да бъдат същите, освен ако нямаха същата митохондриална ДНК последователност?
— Може би щяха да имат и същата нуклеарна ДНК последователност — предположи Джак.
— Може би, но не това исках да чуя. — Гласът на Шон прозвуча раздразнено. — Мислете от теологична гледна точка!
Джак поклати глава, докато гледаше Сана. Тя вдигна рамене.
— Ще трябва да ни кажеш какво искаш да чуеш.
— Теологично те и двете са създадени директно от Бог Отец. Помните ли Католическия празник, който Джеймс ни спомена миналата неделя, че е празнувал? Това беше Празникът на Непорочното зачатие, с който се чества безгрешната Христова майка. Е, добре, Ева също в началото е била безгрешна. Като първата жена, тя не е можела да бъде създадена от никого другиго, освен от самия Господ. Добре, колко рецепти за хора, тъй да се каже, мислите, че е имал Господ? Аз бих казал една, и от гледна точка на митохондриалната ДНК последователност онова, което имаме на лице тук, е точно тя. Той е използвал една и съща рецепта и за Мария, както и за Ева, и интересното е, че са се оказали толкова различни, макар да са близначки.
Известно време никой не се обади. Всеки бе потънал в собствените си мисли, докато накрая Джак не наруши мълчанието.
— Ако случаят е такъв, какъвто казваш, вие двамата научно сте подкрепили по невнимание съществуването на божеството.
Шон и Сана се разсмяха весело, след което се прегърнаха, въпреки защитното облекло, което Сана бе навлякла върху себе си.
— Нашите статии се превръщат в класика още преди да са публикувани — избъбри Шон. След това се отдръпна от Сана. — Трябва да работя! Не съм сигурен, че съм в състояние да чакам да завърша трите свитъка. Никога досега не ми се е случвало три листа хартия да ме развълнуват до такава степен.
— Отивам да пусна още няколко проби, за да съм напълно сигурна в резултатите — обяви Сана.
— А докато вие правите това — изправи се Джак, — аз се насочвам към къщи, за да дам малко почивка на жена ми.
Всъщност, Джак имаше нещо по-особено на ум. Тази сутрин бе телефонирал на педиатъра онколог в „Мемориал“, за да попита дали може да заведе Джей Джей да му проверят нивото на антитела срещу мишия антиген.
— Поздравления! — извика Джак, докато отваряше вратата към коридора. Шон и Сана му помахаха в отговор. — Утре по кое време?
— Да кажем в десет — отвърна му Шон. — Тази вечер може да заформим малко празненство.
— Между другото — извика Джак, — не бих съобщил на Джеймс нищо за митохондриалната ДНК, докато не се потвърди.
— Така ще е най-добре — съгласи се Шон.
Джак тъкмо се канеше да затвори след себе си, когато му хрумна нещо и се върна в офиса при Шон. Видя Сана да се преоблича в средното помещение.
— Забравих за жената от Палестина, чиято ДНК съвпадаше така поразително — каза Джак. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Добър въпрос. — Шон се завъртя в стола си, стана и провря глава в стаята, в която се преобличаше Сана, за да я попита за мнението й.
— Сигурно е пряка родственица по майчина линия на жената в костницата — каза Сана. — Възможно е, тъй като времето за полуразпад на отделна нуклеарна мутация за митохондриална ДНК е две хиляди години. Така предполагам.
— Чу ли това? — обърна се Шон към Джак.
— Да. Интересно е, като си помислиш. Чудя се дали тя има представа, или дали изобщо някой има представа коя е била жената? Което на свой ред ме кара да се питам дали е била християнка, или мюсюлманка.
— Може би някой от нас трябва да се поразтърси — каза Шон, — макар да имам чувството, че колкото по-малко казваме на Сана, толкова по-добре.