Тя влезе в стаята с бързо движение и преди вратата да е успяла да се затвори разкопча двете горни копчета на блузата си, тръгвайки към банята. В този миг забеляза Шон и се дръпна, когато го видя да се изправя на крака. Впериха очи един в друг. Сана заговори първа, когато видя увеличителното стъкло в облечените му в памучни ръкавици ръце.
— Какво правиш тук? Защо не си навън край басейна?
— Можеше да почукаш!
— Трябва да чукам на вратата на собствената си хотелска стая? — извиси тя саркастично глас.
Шон се засмя, осъзнавайки нелепостта на думите си.
— Предполагам, че звучи малко неестествено. Поне не биваше да нахълтваш тук като че има пожар, изкара ми ангелите. Бях се концентрирал.
— Защо не си на басейна? — попита го за втори път тя. Вратата се затръшна сама зад гърба й. — Днес е последният ни ден, в случай че си забравил.
— Не съм забравил. — В очите на Шон се появи блясък. — Бях зает.
— Виждам — промърмори Сана и погледът й се плъзна към ръкавиците и лупата. След това тя продължи да разкопчава блузата си и влезе в банята.
Шон се приближи до прага.
— Току-що направих, струва ми се, най-голямото си археологическо откритие в един антикварен магазин. Онзи, от който преди време купих керамичната купа.
— Извинявай — каза Сана и го избута назад, за да може да затвори вратата. Не обичаше да се преоблича пред никого, дори пред Шон, особено след като интимността помежду им бе залиняла. — Спомням си — извика тя. — Това има ли нещо общо с белите ти ръкавици и лупата?
— Естествено, че има — отвърна Шон зад вратата. — Консиержът ми помогна да се снабдя с ръкавици и лупа. А ти пак ми говори за твоя хотел с пълно обслужване!
— Ще ми кажеш ли за находката си, или трябва да позная? — попита Сана, вече заинтригувана. Когато ставаше въпрос за професията му, Шон не преувеличаваше. Със сигурност беше направил доста важни открития по-рано в кариерата си по време на многобройните разкопки в Близкия Изток. Това бе преди да стане старши куратор, чиито отговорности бяха свързани повече с надзора и финансирането, отколкото с полевата работа.
— Излез и ще ти я покажа.
— Не е ли толкова добра, колкото си се надявал? Забелязах, че използва минало време.
— В началото бях разочарован, но сега мисля, че е сто пъти по-добра от първоначалното ми впечатление.
— Нима? — Надянала до половината на бедрата банския си костюм, тя спря. Какво толкова можеше да е открил Шон, че да е толкова възторжен?
— Излизаш ли? Нямам търпение да ти го покажа.
Сана напъха задника си в банския и нагласи презрамките, след това се огледа в голямото огледало на гърба на вратата. Беше умерено доволна от онова, което видя. Страстна бегачка, тя имаше стройна, атлетична фигура и къса, мръсноруса, но здрава коса. Тя събра дрехите си и отвори вратата. Пусна ги на леглото и отиде бавно до бюрото.
— Ето. Сложи си ги — каза той, подавайки й втори чифт прясно изпрани бели ръкавици. — Взех ги специално за теб.
— Какво е това, книга ли? — попита Сана, след като ги надяна. Видя един древен на вид, подвързан с кожа том, който стоеше в ъгъла на бюрото.
— Нарича се „кодекс“ — поясни Шон. — Екземпляр от първите книги, които заменили ръкописа, тъй като човек може да събере повече в него и да прибавя различни части от текста далеч по-лесно. Онова, което го различава от истинска книга, като Библията на Гутенберг, е, че този е направен изцяло ръчно. Отнасяй се внимателно! На повече от хиляда и петстотин години е! Пазен е повече от едно и половина хилядолетие, запечатан в буркан, заровен в пясъка.
— Мили боже — прошепна Сана. Не беше сигурна, че иска да държи нещо толкова старо от страх, че може да се разпадне в ръцете й.
— Отвори го! — подкани я той.
Тя предпазливо отгърна корицата. Подвързията беше твърда и шумно изрази недоволството си.
— От какво е направена? — попита Сана.
— Вид кожен сандвич, втвърден със слоеве папирус.
— А страниците от какво са изработени?
— Изцяло от папирус.
— Какъв е езикът?
— Наричали са го коптски, което е писмена версия на древноегипетски, използван в гръцката азбука.
— Наистина удивително! — поклати глава Сана. Беше впечатлена, но се чудеше защо Шон каза, че това било толкова важна находка за него. Някои от скулптурите, които беше намерил в Мала Азия, изглеждаха далеч по-съществени.