Първата мисъл на Джак беше за Лори, особено като се сети за Джей Джей и необходимостта да проверят нивото на антителата му, за да видят дали лечението може да се възобнови.
— Боя се, че програмата ми напоследък е доста запълнена — каза той. — За кога го планираш?
— Всъщност за довечера — каза Джеймс. — Дори направих резервации за нас за късния следобед. Надявам се да не се ядосаш на моята самонадеяност, тъй като предполагах, че ще се съгласиш. Костницата ще е с нас със същия полет. Ще пристигнем в Рим на сутринта и утре вечер ще уредя да я оставим обратно там, откъдето е взета. После, ако искаш, можеш да си тук, в Ню Йорк, в събота. Наистина, ще се разкарваш до Рим, но ще отсъстваш само две нощи. Не ме карай да те моля, Джак. Знаеш, че няма друга възможност!
Джак внезапно си помисли, че идеята да прелети целия път до Европа е страхотна и сама по себе си, дори без връщането на костницата. Тя беше свързана с един от трите листа от компютърната разпечатка, които бе сложил във вътрешния джоб на якето си, когато връщаше всичко останало в костницата. Вместо да прибави и разпечатките към другите предмети, той реши да ги прибере в джоба си с идеята да размишлява над тях по-късно. На едната от страниците стоеше името и адреса на пациент, лекуван в колежа „Ейн Керем“ към медицинския център „Хадаса“.
— Ето какво — започна Джак. — Ще дойда довечера и ще ти помогна да върнеш костницата на мястото й при две условия. Първото е съпругата ми Лори и четиримесечния ни син да дойдат с нас, стига само да успея да я убедя в това, и второ, да мога да разкажа на Лори цялата история, свързана с костницата.
— О, Джак — простена кардиналът. — Нали точно затова искам ти да дойдеш, за да не казвам на никого другиго…
— Съжалявам, приятелю, това е предложението ми. Но мога да те уверя, че що се касае до пазене на тайни, на нея може да се разчита толкова, колкото на мен, ако не дори и повече. И без това ми тежеше страшно, че не й казвам, а сега и да пътувам до Рим ще ми дойде прекалено. Както и да е, това са двете ми условия, ако държиш да дойда с теб.
Джеймс помисли малко, след което реши, че ако трябва да поеме риска да каже на друг, то може би съпругата на Джак е най-добрият вариант.
— Добре — произнесе накрая той. — Кога ще си при мен?
— Ако всичко върви както трябва, след час. Тук ли да се срещнем, или направо на летището?
— Срещаме се тук. Брат Малони ще ни закара до „Кенеди“ с рейндж ровъра.
Напускайки резиденцията, Джак се върна в Патологическия център с такси и отиде да се срещне с Бингам. За съжаление, Бингам беше в общината на среща с кмета. Без да се бави, Джак се качи на третия етаж и влезе в офиса на Калвин Уошингтън. За щастие, заместник-директорът беше там и Джак само го информира, че няма да е на работа до края на седмицата. Тъй като и без това не беше включен в графика за аутопсии, нямаше да има голяма разлика. Все пак се почувства по-добре, уведомявайки началството, че няма да идва. После слезе на бегом долу, отключи многобройните катинари на велосипеда си и се насочи към къщи. Знаеше, че сигурно щеше да положи доста усилия, за да убеди Лори за пътуването.
Когато се прибра вкъщи и вкара колелото в антрето, внезапно се почувства изтощен. Беше харесал Рим четирите или пет пъти, в които беше ходил там, но си помисли, че никога не е посещавал Ерусалим. Тръгна нагоре по стъпалата. Беше следобед, което означаваше, че има само три или четири часа, за да се приготвят. Джеймс искаше всички, които ще пътуват, да са в резиденцията в три часа.
— Лори! — извика Джак, когато стигна до кухнята, но жена му не се виждаше никъде.
Прекоси помещението и едва не се сблъска с нея на входа на дневната. Тя притисна пръсти към устните си.
— Джей Джей спи — прошепна тя и той направи виновна физиономия.
— Какво, по дяволите, правиш тук толкова рано? — попита Лори. — Наред ли е всичко?
— Чудесно е! — натърти той. — Всъщност, искам да ти предложа нещо.
— На мен? — Лори се усмихна. Влезе обратно в дневната и седна на кушетката пред масичката за кафе. После си наля чаша чай. — Не е лошо, а? Свободна жена! Днес е вторият хубав ден за Джей Джей. Това сигурно е най-дългият му спокоен период досега.
— Идеално — каза Джак и се настани до нея. — Първо трябва да направя една малка изповед. Не съм ти разказал цялата история за костницата, по която моят приятел археолог и жена му работеха. Трябва да кажа, че беше нещо изумително. Причината да премълча пред теб беше архиепископът, който настоятелно ме помоли да запазя тайна. Както и да е, това вече не важи и нямам търпение да ти разкажа всичко.