— Виждаш ли, че една голяма част от книгата е била откъсната?
— Да. Това важно ли е?
— И още как! Една пета от оригинала, отделни текстове от специално този сборник е била грубо отстранена през 1940-та година, за да бъде продадена в Америка. Други страници според слуховете са били откъснати за разпалване на огъня за готвене в колибата на фелаха.
— Това е ужасно.
— Наистина. На много учени им се свиват сърцата при тази мисъл.
— Забелязах също, че вътрешността на предната корица е била разрязана догоре по края.
— Аз самият го направих много внимателно с нож за стек преди един час.
— Дали е било благоразумно? Искам да кажа, като се има предвид възрастта на това нещо. Предполагам, че има много по-подходящи инструменти от нож за стек.
— Не, вероятно не е благоразумно, но го направих, защото не можах да се сдържа. В онзи момент бях ужасно разочарован от онова, което открих в сборника. Очаквах истинска златна мина, а вместо това бях спасил еквивалента на резултата на една от първите в света копирна машина.
— Не мисля, че те разбирам — призна Сана. Тя подаде древната книга на Шон, за да се освободи от отговорност. Свали ръкавиците. Въодушевлението й бе осезаемо. Беше повече от заинтригувана.
— Не съм изненадан. — Той взе сборника и го сложи на предишното му място в ъгъла. В средата на бюрото под блясъка на настолната и на стоящата лампа имаше три отделни страници, затиснати от различни предмети, включително един чифт от старите копчета за ръкавели на Шон. Страниците бяха силно намачкани от това, че са стояли препънати хиляда години. Те също бяха папирус, както страниците в кодекса, но изглеждаха по-стари. Крайчетата им бяха почернели до такава степен, че приличаха на изгорени.
— Какво е това? — попита Сана и ги посочи. — Кожа? — Тя видя, че първата страница имаше вероятен получател, а последната — подпис.
— А, академичният ум веднага се насочва към основния проблем — каза Шон ликуващо. С обърнати надолу длани, с разперени пръсти той почтително прокара ръце по страниците, сякаш се прекланяше пред тях. — Това в действителност е писмо, много специално писмо, написано през 121-ва година след новата ера от един седемдесетгодишен епископ на град Антиох на име Сатурний. Това е отговор на предишно писмо, което му бил писал един епископ от Александрия на име Басилидис.
— Боже! — възкликна Сана. — Това е началото на втори век.
— Точно така — потвърди Шон. — И по времето на Исус от Назарет. Това били неспокойни времена за Ранната църква.
— Дали някой от тези двамата е бил известен?
— Добър въпрос. Басилидис е добре познат в средите на учените, занимаващи се с библейска история, Сатурний — по-малко, въпреки че съм срещал отпратки към него няколко пъти. Както доказва това писмо, Сатурний бил ученик или помощник на Симон Магьосника.
— Това име съм го чувала в детството си.
— Несъмнено. Той беше и е типичният пример за лошо момче в неделното училище, както и баща на всички ереси, поне според някои отци на Ранната християнска църква. Всъщност, от опита му да купи от Свети Петър способността да лекува, произхожда думата „симония“2.
— А Басилидис?
— Бил е много активен тук, в Египет — в Александрия, за да сме по-точни — и изумителен писател. Освен това има принос като един от първите мислители гностици, особено с християнския печат, който слага върху гностицизма като съсредоточава теорията си върху Исус от Назарет.
— Помогни ми — каза Сана. — Чувала съм термина гностицизъм, но не знам какво точно означава.
— Казано просто, това е движение, което предхождало християнството, в основата си обединява аспекти на езическите религии, юдаизма, а после и християнството в отделна секта. Името „гностицизъм“ е дошло от гръцката дума „гносис“, означаваща интуитивно познание. За гностицизма познанието на божествената същност е било окончателният край и тези, които притежавали знанието, вярвали, че притежават божествената искра, до такава степен, че хора, подобни на Симон Магьосника, всъщност били считани в известна степен за божества.
— А ти се оплакваш, че моята наука за ДНК е сложна — подигра му се Сана.
— Това изобщо не е толкова сложно. Но да се върнем на Басилидис. Той бил един от първите гностици, а така също и християнин, въпреки че понятието „християнин“ още не съществувало. Той вярвал, че Исус от Назарет е очакваният Месия. Но не вярвал, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от грях чрез страдание на кръста, както повечето останали негови ученици християни вярвали. Басилидис смятал, че мисията на Исус е с цел просвещение или гносис, да покаже на хората как да се откъснат от физическия свят и да постигнат избавление. Гностиците като Басилидис били покорили висотите на гръцката философия и персийската митология, но не познавали материалния свят, за който смятали, че е впримчил човечеството и е източникът на всеки грях.