— Ами ето на̀ — каза д-р Ефрон, — хомованиловата и ванилманделовата киселина са нормални, защото няма никакви тумори.
Джак и Лори едва се осмелиха да разменят погледи. Никой от тях не бе в състояние да говори, за да не би екзалтацията, в която бяха изпаднали, да секне и те да се върнат обратно в реалността. Изглежда Джей Джей беше излекуван!
— Това наистина са много добри новини — каза д-р Ефрон, като вдигна поглед от екрана, да е сигурен, че родителите са чули. — Три пъти „ура“ за „Мемориал“! Синът ви е щастливец.
— Какво се опитвате да ни кажете? — насили се Лори да попита.
— Невробластомите, особено при много млади пациенти като вашия син, могат да бъдат непредсказуеми. Те могат внезапно да изчезнат — да се излекуват, ако искате. Синът ви имал ли е много разсейки?
— Много — каза Лори, започвайки бавно да проумява онова, което вижда и което чува — че Джей Джей е излекуван. Дали беше спонтанно, както д-р Ефрон предположи, дали се дължеше на лечението в „Мемориал“, или на Джамила, Лори нямаше представа, но, мили боже, в този момент наистина не я интересуваше.