— Кога е била публикувана?
— Не знам точно, някъде през 1979-та, струва ми се.
— Шон, аз съм родена през 1980-та. Имай милост! Не можеш да очакваш това от мен!
— Така е! Съжалявам! Все забравям. Както и да е, книгата й се отнасяше до значимостта на находката Наг Хамади, която представляваше тринайсет кодекса, включително този, на който се натъкнах днес. Тази книга е била първоначално част от онази находка, която с един замах преобърна съществуващите книги относно гностичната мисъл. В много отношения находката беше от същия ранг като Свитъците от Мъртво море, намерени в Палестина две години по-рано.
— Чувала съм за Свитъците от Мъртво море.
— Е, има хора, които вярват, че текстовете Наг Хамади са точно толкова важни за разбирането на религиозната мисъл по времето на Христос.
— Значи тази книга, която си намерил днес, е един от кодексите, открити през 1945-та година?
— Точно така. Позната е, доста уместно, впрочем, като Тринайсетия кодекс.
— А къде са другите?
— Тук са, в Кайро, в Коптския музей. Повечето били конфискувани от египетското правителство, след като няколко са били продадени. А продадените накрая все пак се върнали обратно тук, където им е мястото.
— А как тринайсетият се е отделил от другите?
— Преди да отговоря на това, нека ти нахвърлям накратко историята на откриването на библиотеката Наг Хамади. Очарователна е. Две момчета, фелахи, на име Халифа и Мухамед Али излезли на края на пустинята близо до сегашния Наг Хамади, по всяка вероятност да търсят плодородна почва, наричана тук сабах. Мястото, което оглеждали, било в основата на стръмна скала, наречена Джабал ал-Тариф, която, между другото, е надупчена както от естествени, така и от древни пещери, издълбани от човешка ръка. Момчетата мушкали дълбоко в пясъка с мотиките си. Не знам как станало, но за тяхна изненада в деня на откритието вместо да попаднат на сабах, какъвто търсели, единият от тях ударил на кухо. Разчистил пясъка наоколо и се натъкнал на запечатано, заровено в пръстта гърне, високо почти метър. Момчетата се надявали, че са открили някаква древноегипетска антика, но вместо това намерили кодексите.
— Имали ли са представа за ценността на находката си?
— Ни най-малко. Занесли гърнето вкъщи, но го зарязали до печката за готвене, където майката използвала някои от папирусните листове да разпали огъня.
— Каква трагедия.
— Както казах, някои учени още потръпват при мисълта за това. Както и да е, приятелите и съседите на момчетата, включително един мюсюлмански имам, който освен това бил учител по история, заподозрян, че става дума за ценни неща и бързо се намесил. Кодексът, който намерих днес, си проправил път надолу по Нил, за да стигне до Кайро, минавайки през ръцете на различни дилъри на антики. Там петте от липсващите текстове, както се оказва, най-ценните, били отстранени и контрабандно изнесени в Съединените щати. За щастие, по това време египетски правителствени агенти били вдигнати на крак и успели да купят или конфискуват останалите кодекси, включително осемте страници, откъснати от тринайсетия. А тринайсетия така и не намерили — по някакъв начин той се изгубил измежду антикварните експонати на някого, изчаквайки подходящ момент, за да се появи. Предполагам, че просто е бил забравен до скоро, когато приятелят ми Раул се докопал до него. Днешната ми поява в магазина беше една щастлива случайност. Той поддържа връзка с много куратори от цял свят. Не би имал проблем да го пласира където и да е.
— Но не е ли противозаконно да го продава, или дори да го притежава?
— Абсолютно!
— Това не те ли притеснява?
— Всъщност не. Гледам на себе си като на негов спасител. Нямам намерение да го задържа. Целта ми от самото начало беше аз да съм човекът, който да публикува съдържащите се в него текстове, и да обера лаврите. За съжаление, въпросът вече не стои така.
— Защо не? Колко текста са останали в кодекса?
— Доста.
— А какво представляват тези текстове Наг Хамади?
— Коптски копия на гръцки оригинали, озаглавени като Евангелието на Тома, Евангелието на Филип, Евангелието на истината, Евангелието на египтяните, Тайната книга на Наков, Апокалипсиса на Павел, Писмото на Петър до Филип, Апокалипсиса на Петър и така нататък.
— Как се наричат текстовете, останали в Тринайсетия кодекс?
— Това е проблемът. Всички останали тестове са добавъчни копия на преди това открити текстове в първите дванайсет кодекса. Дори в първоначалните петдесет и два текста на тези дванайсет тома само четирийсет са били нови произведения. Подобно на Свитъците от Мъртво море, където също имаше доста повторения.