Двайсет минути по-късно Вини се наведе напред, за да види какво прави Джак.
— Добре ми изглежда — каза той.
Джак изправи гърба си, доволен. Сцената приличаше на илюстрация от ръководство по анатомия, показваща пътя на вертебралните артерии, особено в основата на черепа.
— Забелязваш ли синкавото обезцветяване и изпъкналостта около S-образните извивки от двете страни? — попита Джак. — Мини отсам, за да видиш по-добре.
Двамата си размениха местата. От тази позиция санитарят можеше да види за какво говори Джак. Всяка вертебрална артерия имаше шест-седем сантиметров участък, който изглеждаше подут и синкав, десният малко по-силно изразен от левия.
— Какво мислиш за това? — попита Вини.
Джак сви рамене.
— Прилича ми на някакво нараняване, но тъй като по врата й нямаше никакви натъртвания, е доста странно. Всъщност, не се забелязват никакви следи от каквато и да е травма. И е особено странно колко симетрични са.
— Възможно ли е да е контузия на врата от сблъсък с автомобил?
— Предполагам, че да, но не се казва нищо за автомобилна катастрофа. В рапорта от съдебномедицинското разследване не се споменаваше нищо за подобен инцидент. Мисля си, че мога да се заема и да свърша малко разследваща работа. Трябва да има някакво обяснение.
— И сега какво?
— Още снимки. — Джак се пресегна за дигиталната камера. — После ще отстраним двете артерии и ще проверим вътрешностите.
Десет минути по-късно Джак разполагаше със съдовете върху дъската за рязане, заедно с мозъка. Те приличаха на две малки, лишени от глави червени змии, погълнали нещо синьо. Обезцветяването беше по-видимо, отколкото когато артериите бяха на мястото си.
— Тук няма нищо — каза Джак.
Като държеше всеки кръвоносен съд между палеца и показалеца на лявата си ръка, той използва дясната, за да направи внимателен разрез в стената на всяка артерия. После ги отвори по дължина и ги разстла върху дъската.
— Би ли погледнал това? — попита той, все още държейки скалпела.
— Какво да гледам? — попита Вини.
— Това се нарича дисекция — каза Джак. — Билатерална дисекция на вертебрални артерии. Всъщност никога не съм виждал.
Използвайки дръжката на скалпела, Джак посочи едно петънце точно преди артериалните S-образни извивки, където те правеха клуп и минаваха върху първия цервикален прешлен.
— Виждаш ли това разкъсване във вътрешната страна на кръвоносния съд? И в двете артерии има разкъсване на това място между атланта — първия шиен прешлен, и аксиса — втория шиен прешлен. Какво се случва в такава ситуация? Артериалното налягане изтласква кръвта в дупчицата и издува вътрешността на влакнестата стена на артерията, блокирайки накрая съда. Мозъкът тогава бива лишен от голяма доза кръв и бинго, осветлението изгасва!
— Което, предполагам, означава смърт за жертвата.
— Боя се, че да — съгласи се Джак.
С установяването на патологията останалата част от аутопсията продължи бързо. Двайсет минути след това Джак излезе от залата, за да научи, че д-р Бесерман му е назначил втора аутопсия, на тийнейджъра с менингит. Докато чакаше Вини да я подготви, Джак хвърли предпазния си костюм и занесе картона на Киара Абелар в помещението с личните шкафчета.
Настани се и внимателно зачете рапорта на Джанис Айгър. Както бе забелязал по-рано, когато преглеждаше рапорта, жената беше докарана в спешното от пияните си приятели с внезапен пристъп на объркване и спазми, довели до безсъзнание. От синтаксиса на Джанис Джак можеше да каже, че тя не е говорила с приятелите директно, а по-скоро се е сдобила с информацията си от картона от спешното в „Сейнт Люк“, от една от сестрите и един от лекарите от спешното. В картона не се споменаваше за никаква автомобилна катастрофа.
Джак разгърна на личните данни на жертвата и видя, че лично майката на Киара е направила разпознаването. Жената живееше в Ингълууд, Ню Джърси.
Джак се изправи импулсивно на крака. Беше ясно, че се нуждае от повече информация от тази, с която вече разполага. С картона от Патологическия в ръка, той използва задното стълбище, за да се изкачи на първия етаж, и след като мина през крилото за изследвания, влезе в зоната на съдебните медици. Откри Барт Арнолд, шефът на съдебното разследване, на бюрото му в първата кабинка. Двамата с Джак имаха отлични работни взаимоотношения, тъй като Джак беше един от малкото патолози, които отдаваха дължимото признание на следователите, показвайки им, че не би могъл да си върши работата без тяхната помощ.