— Това е всяко послание, свързано с Христос, което повечето хора свързват с първите четири канонически книги от Новия завет, засягащ учението на Исус Христос. В по-широк план евангелие е всяко послание на религиозен учител. Ето защо е както сензационно, така и поучително да се разбере дали Евангелието на Симон е за Исус Христос, за Исус Христос и Симон Христос заедно, или само за Симон Христос. Казвам го по този начин, защото повечето хора мислят, че „Христос“ всъщност е второто име на Исус. Но не е така. Христос идва от гръцкото „христос“, което означава месия, откъдето произлиза и думата християнин. Ако Симон се е считал за месия, тогава би могъл да се отнася към себе си като към Христос. Разбира се, вече знаем със сигурност едно: че няма възкресение, което да се свързва със Симон. Останал си е мъртъв, след като бил хвърлен от една кула в Римския Форум по повеля на Нерон, когато се е опитвал да докаже своята божественост, или поне близката си връзка с божественото.
Сана погледна в очите на Шон. Можеше да прочете мислите му. Явно той смяташе, че шансовете му да намери Евангелието на Симон са добри и тя знаеше точно защо. Преди пет години Шон бе убедил Джеймс да използва влиянието си пред папа Йоан Павел II да получи достъп до некропола под Базиликата „Свети Петър“, за да направи окончателен анализ на гробницата на Свети Петър. В продължение на шест месеца Шон, заедно с екип архитекти и инженери, беше изследвал мястото и двехилядигодишните папски архиви, за да напише историята на гробницата, включително открития през 1968 г. обезглавен скелет на мъж от I век, провъзгласен от Павел VI за останки на апостола. В резултат Шон стана експерт по гробници и ако Сатурний и Менандър бяха погребали костницата на Дева Мария заедно с Евангелието на Симон през 65-та година преди новата ера, както Сатурний твърдеше в писмото, Шон щеше да знае къде да гледа.
— Чувала съм за садукеите и фарисеите, но никога за зилотите5 и есеитите6 — каза Сана, връщайки се отново към писмото. — Кои са били тези хора, за които говори Сатурний?
— Отделни еврейски секти, от които садукеите и фарисеите са били най-важните поради своята численост. Есеите били малки, мирни, аскетични групи, които смятали, че юдейските жреци са осквернители на Ерусалимския храм. Макар че есеи имало в повечето палестински градове, строгите им лидери ги извели в пустинята по крайбрежието на Мъртво море в Кумран. Те били преписвачите на Ръкописите от Мъртво море, а също така и хората, които са ги скрили, за да не попаднат в ръцете на римляните.
Сана го слушаше с любопитство.
— Зилотите са по-определени в политическо отношение. Тяхната първостепенна цел била да освободят юдеите от римските деспоти, а най-фанатичните членове били наричани сикарии. За да разбереш какво се случвало в първи век, трябва да помниш, че повечето искали римляните да се махнат от Палестина, освен, разбира се, самите римляни, и до голяма степен тогавашните месиански пророчества се отнасяли точно до това. Юдеите очаквали да се появи месия и да ги освободи от римляните, което било една от причините, поради които на много юдеи не им се харесвало Исус да е Месията. Той не само не ги освободил от римляните, но и самият се пожертвал в сделката.
— Хубаво — кимна Сана. — Но защо зилотите и есеите ще тръгнат да заговорничат да крадат тялото на Дева Мария? Според мен в това няма никакъв смисъл.
— Сатурний не уточнява, но ми се струва, че има предвид следното: когато Дева Мария умряла през 62-ра година пр.н.е., както той казва, и я погребали в пещера в Маслинената планина — може би дори и днес гробът й е там — някои зилоти, вероятно сикариите, видели възможност да разпалят огньовете на омразата на римляните към юдеите. Това, което се опитвали да направят, било да започнат въстание, без да се интересуват на коя страна е подстрекателят. Преди това сикариите били концентрирани предимно върху засилването на омразата на юдеите към римляните, поради което вложили много време и енергия, за да убиват тези юдеи, за които мислели, че сътрудничат на римляните. Целта била да бъдат накарани юдеите да започнат битката.
След това смъртта на Дева Мария предложила нещо друго — най-вече възможност да свържат неудовлетворението на римляните с проблема за религиозно съперничество. Разбираш ли, по онова време, в средата на първи век, юдеите, които били станали последователи на Исус, се считали за юдеи, а не за нова религия. И все пак те не се разбирали с традиционните юдеи. Всъщност, непрекъснато били на нож за неща, които на римляните им изглеждали нелепо дребнави. И отгоре на всичко имало вътрешни борби между юдеите християни. Това била чиста религиозна анархия, заради която римляните били разярени.
5
Зилотис (гр.) означава „ревностен привърженик“. Според Йосиф Флавий те са четвъртата юдейска секта след садукеи, фарисеи и есеи. Зилотите са фанатични и непримирими врагове на римските нашественици в Юдея, решени на война с тях с всички средства. На най-крайните измежду тях римляните дали прозвището
6
Есеите, или есеити, наричани още кумрани, са юдейска секта (възникнала през 2 в.пр.Хр. и просъществувала до превземането на Ерусалим от Тит през 70-те г. на 1 в.сл.Хр.); живеели като затворена месианска община и проповядвали бедност. За тях се заговаря след откриването на Ръкописите от Мъртво море през 1946 г. Названието им произхожда от арамейската дума „асия“, т.е. божии слуги, светци. Централният култ при тях е култът към светлината, изразен като култ към слънцето. Поддържат строги външни и вътрешни ритуали, пазейки се от контакт с всяко зло, за да съхранят чистотата на душата си. — Б.пр.