— Все още не разбирам каква е ролята на Дева Мария тук.
— Помисли си за неудовлетворението на римляните. Сатурний споменава, че римляните мислели, че са решили „проблема Исус от Назарет“, като са пожертвали Исус. Но грешали, защото Исус не останал мъртъв, както всички други пожертвани месии през времето, които нямали чет. Исус възкръснал след три дни, което, погледнато в ретроспекция, засилило проблема, вместо да го разреши. Сатурний загатва, че зилотите разчитали, че изчезването на Мария три дни след нейната смърт ще подскаже, че тя също е неподвластна на смъртта и се е присъединила към сина си, потвърждавайки Исусовата мисия. Зилотите и сикариите откраднали тялото на Девата точно на третия ден с надеждата да ужасят римляните, като ги накарат да повярват, че по всяка вероятност това ще предизвика разпалването на религиозен плам, както при възкръсването на Исус, подтиквайки ги да вземат мерки, за да го предотвратят. Идеята била, че такава намеса в една напрегната среда би причинила серия от насилие, което на свой ред би довело до вземането на още по-сурови мерки и т.н. Както Сатурний споменава, той не е знаел дали изчезването на тялото на Дева Мария е това, което е изиграло роля, но скоро след кражбата му наистина последвало насилие, което продължило да се задълбочава месец след месец. Само след няколко години в Палестина избухнало като буре с барут Велико въстание, в което всички юдеи се обединили, за да завземат Ерусалим и Масада от римляните.
— Мислиш ли, че е било лесно да се открадне тялото на Дева Мария?
— Всъщност, да, така мисля. Изглежда е имало изненадваща липса на интерес към Девата след разпъването на Исус на кръста, така че нейната смърт според Сатурний не е предизвикала голямо внимание. Никой от четиримата евангелисти не я споменава много след смъртта на Исус и възкресението му, и Павел не дава никакви индикации за каквото и да е специално място за нея в Ранната църква. Всъщност, споменава я само веднъж в Посланието към Галатяни, и то съвсем повърхностно, без дори да я нарича по име. Това трае до края на първи век, когато Мария започва да става по-признавана. Днес значимостта й не се поставя под никакво съмнение, ето защо вярвам, че това писмо е толкова важно.
— Не останах с впечатление от писмото на Сатурний, че Симон Магьосника е имал каквато и да било връзка с първоначалната кражба на останките на Дева Мария.
— Нито пък аз. Имам чувството, че интересът му е бил подбуден от желанието да си осигури лечителската сила, подобна на тази на Исус от Назарет, и че не е споделял политическите интереси на зилотите. Сатурний не споменава как Симон научил, че есеите са скрили тялото в една кумранска пещера, нито пък казва как той е успял да придобие контрол над мощите. Може би тогава това не интересувало никого. Симон бил разочарован, че останките не притежавали силата да лекуват, което било очевидно причината да иска да ги притежава, и чак след това му хрумнала идеята да последва Петър първо до Антиохия, а после в Рим, с намерението да ги продаде срещу лечителската способност на Петър.
— Но Петър отново му отказал.
— Явно да, и според Сатурний със същата страст, както когато онзи му предложил сребро.
— Защо мислиш Сатурний и Менандър решили да погребат костите на Дева Мария с Петър?
— Вероятно поради причината, която посочва в писмото. Те двамата били впечатлени от способността на Петър да лекува с полагане на ръце. Знаем, че са били впечатлени, тъй като в края на краищата и двамата стават християни, а Сатурний става епископ на голям римски град.
— Питам се какво ли е станало с останките на Симон. Би било ирония да са погребани заедно с тези на Петър.
— Наистина — каза Шон с усмивка. — Но искрено се съмнявам. Сатурний сигурно щеше да го спомене.
— И какви са плановете ти? — попита Сана. — Нека позная. Искаш да отидеш в Рим и да видиш дали останките, които Сатурний описва, са където той казва, че двамата с Менандър са ги сложили?
— Точно така — разпалено отвърна Шон. — Както изглежда, когато Симон е умрял, по време на опитите си да се изкачи до рая, Петър трябва да е бил убит мъченически. След като последователите на Петър му изградили гробници, Сатурний и Менандър са имали удобна възможност да присъединят останките на Дева Мария към тези на един от най-близките до сина й апостоли. Честно казано, мисля, че от тяхна страна това е подчертан жест на уважение и че са почитали високо Мария.