— Не разбирам онази част от писмото, в която се описва къде са го направили — каза Сана. — А ти?
— Аз разбирам. Гробницата била цилиндрично подземие, състоящо се от две успоредни основни стени, поддържащи свода. За да се построи такава гробница е трябвало да бъде изкопана една доста голяма дупка, така че да могат да бъдат вдигнати стени. Сатурний съобщава, че са сложили останките в основата на северната стена извън гробницата, приблизително в средата, и ги покрили с пръст. Това съвпада с фактите, защото основните стени на Петровата гробница сочат изток-запад.
— Защо все пак са сложили останките извън гробницата, вместо вътре, заедно с тези на Петър?
— Явно трябвало да скрият проклетото нещо отвън — нетърпеливо каза Шон, сякаш смяташе въпроса на Сана за безсмислен. — Направили го тайно, тъй да се каже, без някой друг да знае.
— Не се дръж с мен снизходително! — сопна се Сана. — Опитвам се да разбера всичко.
— Съжалявам — кимна Шон, осъзнавайки, че ако иска тя да го придружи, ще се наложи да прояви търпение. — А сега, връщайки се отново към полагането на мощите, трябва да ти кажа, че то е невероятно интересно за нас по две причини: първо, не мисля, че районът на гробницата някога изобщо е бил докосван; второ, последният път, когато гробницата е била разкопавана, което е станало през 1950-та година, екипът археолози всъщност е пробил тунел под тази зона, вероятно прокарвайки го под костницата с мощите на Мария, за да стигне до вътрешността на гробницата. А това на свой ред означава, че в най-добрия случай единственото, което трябва да направим, е да отстраним може би седем-осем сантиметра от натрупаните отломки и боклуци и светите останки сами ще паднат в протегнатите ни ръце.
— На думи изглежда съвсем лесно.
— Мисля, че така и ще бъде. Точно преди ти да дойдеш, говорих с моята асистентка, Клеър Дюпре, в „Метрополитън“. Накарах я да изпрати през нощта проучванията ми върху гробницата на Свети Петър до хотел „Хаслър“ в Рим. Все още имам разрешение за достъп в некропола под Базиликата „Свети Петър“ от Папската комисия за църковна археология, който Джеймс ми уреди директно чрез папа Йоан Павел II. Файлът също така съдържа пропуска ми за Ватикана и най-важното — ключа за „Скави“ — Службата за археологически разкопки — който е същият, както за самите разкопки.
— Това беше преди пет години.
— Вярно е, но бих се учудил, ако нещо се е променило. Това му е и лошото, но и хубавото на Италия, че рядко нещо се променя, особено пък в областта на бюрокрацията.
— Ами ако ключът не стане или разрешителното е анулирано?
— Не мога да си представя да се случи такова нещо, но ако е така, тогава ще му мисля. А ако нещата се закучат повече, ще звънна на Джеймс. Той може да ни уреди да влезем. Само дето ще означава още един ден.
— Според теб Джеймс би го направил, ако прочете писмото на Сатурний, което — предполагам — ще поиска да направи. Но аз не мисля така. Нека допуснем, че успеем да влезем и намерим останките. Какво, по дяволите, планираш да направиш с тях?
— Да ги пренеса тайно в Ню Йорк. Не искам да бия тъпана за този неочакван късмет. Когато го обявявам, искам да съм изследвал костите и да съм превел напълно всички текстове, и по-специално Евангелието на Симон.
— Противозаконно е да се изнасят антики от Италия.
Шон изгледа жена си с леко раздразнение. През последната година беше развила склонност към подчертана независимост, както и отегчаваща тенденция към негативно мислене, и този случай го доказваше за пореден път. В същото време той си напомни, че в ентусиазма му през последния час беше пропуснал редица досадни подробности като например как, по дяволите, ще занесе находката си в Ню Йорк. Знаеше по-добре от всеки друг, че Италия защитава много добре историческото си наследство, бидейки години наред ограбвана от туристи и търговци от черния пазар.
— Ще изпратя проклетото нещо от Ватикана, а не от Италия — реши внезапно той.
— Кое те кара да мислиш, че изпращането от Ватикана ще е по-различно? При всички положения ще трябва да мине през митницата.
— Ще го изпратя до Джеймс на личния му адрес. Разбира се, това ще означава да му се обадя преди това, за да му кажа, че е изненада, каквото наистина си е, и да го предупредя да не отваря пратката, преди връщането ми.
Сана кимна. Не се беше сетила за подобен сценарий. Допусна, че може и да проработи.