— По дяволите, ще го върна обратно след това — допълни Шон за свое оправдание.
— Не биха ли ти позволили да го изследваш тук, във Ватикана? Защо да изнасяш такова нещо в Ню Йорк?
— Не мога да съм сигурен — каза Шон без колебание. — Освен това доста хора биха поискали да се включат и да застанат под прожекторите. Честно казано, не искам да го правя. Вярно е, че поемам известен риск, като го вземам от некропола на Ватикана и го изпращам в Ню Йорк, но позитивите са далеч повече от негативите, сигурен съм. И за да „подсладя“ сделката, дори ще дам на Ватикана кодекса и писмото на Сатурний, а те могат да ги задържат или да ги върнат обратно в Египет. По техен избор.
— Имам чувството, че Католическата църква никак няма да хареса тази афера.
— Ще се наложи да се примирят — съгласи се Шон с подигравателна усмивка.
— За такава институция това не е лесно. Католическата църква вярва, че Дева Мария се е възнесла физически в рая като сина си, в плът и кръв, тъй като го е родила девица, без да е встъпила в грях. — Сана беше възпитавана като католичка до смъртта на баща си, когато беше на осем. След това бе преминала към Англиканската църква, религията на майка й.
— Ами, както се казва, топката ще е в тяхното поле, те да му мислят — добави Шон и усмивката се задържа върху устните му.
— Аз не бих се шегувала с това — възрази Сана.
— Не се шегувам. — Шон прозвуча сериозно, но после добави с нарастваща емоция: — Имам намерение да му се наслаждавам. Права си за това, че костите на Дева Мария не са тук на земята, но тази догма е сравнително нова за Католическата църква. Векове наред църквата избягва темата, оставяйки хората да вярват в онова, в което искат да вярват. Не е било така до 1950-та, когато папа Пий XII взел окончателно решение и поискал признаване на папската непогрешимост, което за мен, както знаеш, е чист абсурд. Хиляда пъти съм спорил за това с Джеймс: католическата църква иска и двете: от една страна се позовава на божествената основа за папската непогрешимост относно църковните дела и интерпретацията й за нравствеността се базира на прекия произход от апостолите назад до Свети Петър и в края на краищата до Христос. От друга страна, обаче, тя отхвърля някои от средновековните папи за това, че били само човеци.
— Успокой се! — заповяда му Сана. Гласът на Шон се бе извисил, докато говореше. — Двамата с теб само обсъждаме, а не спорим.
— Съжалявам. Направо не съм на себе си от мига, в който Раул сложи кодекса в ръцете ми.
— Извиненията се приемат — кимна Сана. — Искам да те попитам още нещо във връзка с писмото на Сатурний. Използвал е думата „запечатан“, когато говори за останките на Мария. Какво според теб трябва да означава „запечатан“?
— Предполагам, че се има предвид восък. Погребалните практики по онова време включват полагане на трупа в гробница за година или повече, после костите се изравяли и ги слагали във варовикова кутия, която наричали урна. Ако изгниването не било пълно, урната щяла да вдигне смрад до небесата, в случай че не е запечатана. По тази причина би трябвало да използват нещо като восък.
— Сатурний казва, че тялото на Мария е положено в пещера в Кумран. Сухо ли е там?
— Напълно.
— А доколко е сухо в некропола под Базиликата „Свети Петър“?
— Различно, но има случаи, когато е сравнително влажно. Какво имаш предвид?
— Питам се в какво състояние биха се намирали костите, ако урната е останала запечатана. В случай че не е имало влага, бих могла да взема малко проби за ДНК.
Лицето на Шон светна.
— Изобщо не ми беше хрумвало. Получаването на ДНК би добавило друго измерение на историята. Може би Ватикана би могла да направи доста пари, създавайки Библия ленд, нещо като Джурасик парк, като възстанови някои от първоначалните действащи лица, започвайки с Дева Мария.
— Говоря ти сериозно — каза Сана, леко обидена, защото заподозря, че Шон й се подиграва. — Не ти говоря за нуклеарна ДНК, а за моето поле на дейност: митохондриална ДНК.
Шон вдигна ръце, преструвайки се, че се предава.
— Вярно, че си ми казвала преди, но не си спомням напълно разликата между двата типа ДНК.
— Нуклеарната ДНК е в клетъчното ядро и съдържа цялата информация за създаване на една клетка, позволявайки й да се определи, да речем, като сърдечна клетка, и да я накара да функционира. Всяка клетка има пълен комплект нуклеарна ДНК, освен червените кръвни телца, които са без ядра. Но всяка клетка разполага само с един такъв комплект. Митохондриите представляват микроскопични енергийни органели, които в много далечното минало, когато животът едва се зараждал, са били погълнати от примитивни едноклетъчни организми. След като в тези единични клетки вече имало налице митохондрии, те са били в състояние в течение на милионите и милиарди години да еволюират в многоклетъчни организми, включително човеци. Тъй като митохондриите са живели свободно в организмите, те имат своя собствена ДНК, която съществува в кръгова, относително стабилна форма. И понеже индивидуалните клетки имат по стотици или повече митохондрии, клетката на свой ред има стотици комплекти митохондриална ДНК. Всичко това увеличава възможността тази ДНК да бъде извлечена, дори от древни кости.