— Ще се престоря, че разбирам всичко. Ти наистина ли мислиш, че можеш да изолираш от тази кръгова ДНК? Би било невероятно!
— Зависи как са съхнали костите първоначално и доколко са останали сухи. Ако урната е все още запечатана, е напълно възможно, но ако успеем да изолираме част от ДНК-то на Мария, това е доста лошо, защото ще се окаже, че тя е имала божествен син, но не и божествена дъщеря.
По лицето на Шон мина крива усмивка.
— Що за странен коментар! Защо дъщеря, а не син?
— Защото митохондриалната ДНК се предава по майчина линия. Мъжете са генетична „задънена улица“ по отношение на митохондриите. Спермата няма много митохондрии, а и тези, които имат, умират след зачеването, докато от друга страна яйцеклетките се зареждат с такива. Ако Дева Мария е имала дъщеря, която е имала дъщеря и т.н. до наши дни, тогава е възможно да живее и днес някоя със същата митохондриална последователност. По стечение на обстоятелствата митохондриалната ДНК има двехилядигодишен мутационен период на полуразпадане, което означава, че след две хиляди години, статистически погледнато, съществува петдесетпроцентен шанс ДНК последователността да бъде непроменена.
— Всъщност съществува съвсем реален шанс Мария да е имала дъщеря — дори не една, а три.
— Наистина ли? — вдигна вежди Сана. — Спомням си, че е имала само едно дете, Исус. Това е, което ни учеха в неделното училище.
— Единият син е католическа догма, убеждение на Източно православната църква, а дори и на някои протестантски секти, но има много хора, които мислят другояче. Дори в Новия завет се намеква за други синове, макар според някои терминът „братът на Исус“ да означава друг близък родственик, като братовчед, например — един дебат, възникнал по време на превода от арамейски и староеврейски на гръцки и латински. Аз лично смятам обаче, че брат си е брат. Освен това съм сигурен, че Дева Мария е имала още деца. Била е омъжена жена и да зачене куп деца по нормален начин определено не пречи да е заченала първия мистериозно, ако така се е случило. Не се шегувам. Има страшно много раннохристиянски апокрифи, които не са били признати, за да бъдат включени в Новия завет, но които твърдят, че тя е родила единайсет деца, включително Исус; три от децата са били дъщери. Така че е напълно възможно все още да съществува някоя със същата ДНК.
— И какво следва от това?
— Тук на ред идва моята специалност — митохондриалната ДНК — каза Сана и си представи как пише статия за „Нейчър“ или за „Сайънс“ с подобно внушение. В следващия миг се укори. Започваше да става като Шон — да бие тъпана и да се радва предварително. Може би беше дори по-лоша, тъй като Шон бе по-известен в своята област, отколкото тя в нейната.
— Връщайки се обратно в реалността — каза Шон, — полетът ни от Египет излита от Кайро утре сутринта в десет и пристига в Рим в дванайсет и половина по обяд. Отсядаме в „Хаслър“. Защо пък да не отпразнуваме този успех със стил? Е, какво мислиш? Идваш ли с мен? Ако всичко протече както трябва, ще отнеме само още един ден, а наградата ще е безмерна. Наистина съм много развълнуван. Както при успеха на последните ми разкопки, това сериозно ще подкрепи финансирането ми.
— Наистина ли имаш нужда от мен, или ти трябвам само за фасада и за компания? — попита Сана за всеки случай, но вътрешно трепна в момента, когато необмислените думи се изплъзнаха от устните й. За пръв път произнасяше на глас предположението, което напоследък често я караше да се пита дали Шон не гледаше на нея повече като на млада съпруга трофей, отколкото като на истински партньор. Това я бе измъчвало през цялата последна година и продължаваше да се влошава при скромните й научни постижения. Макар да се канеше да повдигне въпроса открито, последното нещо, което искаше да направи, бе да влезе в сериозен скандал тук, в Египет.