— Здравейте, д-р Степълтън — каза госпожа Абелар с енергичен, но въпросителен тон, сякаш нямаше никаква причина някой да й се обажда от моргата на Ню Йорк Сити. — Мога ли да ви помогна?
— Можете — отвърна Джак, обмисляйки как да започне. — Но първо искам да изразя искреното си съчувствие.
Госпожа Абелар мълчеше. Джак се разтревожи, че може да последва изблик на сълзи, което би възвестило втория етап на скръбта, гнева. Но от другата страна имаше само тишина, нарушавана единствено от пресекливото дишане на жената. Джак се страхуваше да каже каквото и да е, за да не влоши още повече ситуацията.
— Надявам се, че не ви безпокоя прекалено много — започна той отдалеч, но едва след това стана ясно, че госпожа Абелар не възнамерява да отговори. — Съжалявам, че ви се обадих.
— Знам, че миналата нощ бяхте в моргата — продължи той. — И съм сигурен, че е било тежко. Не желая да ви разстройвам допълнително в такъв момент, но ми се иска да знаете, че прегледах внимателно дъщеря ви тази сутрин, и мога да ви уверя, че е починала мирно.
Джак направи гримаса при звука на сантименталната си реч. Изпита желание да затвори, да се вземе в ръце и да се обади по-късно. Идеята, че един изкормен труп почива в мир беше толкова абсурдно тъпа, че изпита неудобство, че е излязла от неговата уста. Това го накара да усети вина, че е паднал толкова ниско в манипулирането. Въпреки всичко той процедира по същия начин, както с Робърт Фаръл.
— Онова, което се опитвам да правя, е да говоря за дъщеря ви, госпожо Абелар. Сигурен съм, че тя има нещо да ни каже, за да помогне на други, но се нуждая от повече информация. Бихте ли ми помогнали?
— Казвате, че е починала без да се мъчи? — попита госпожа Абелар, нарушавайки мълчанието. Прозвуча така, сякаш това по някакъв начин правеше злополуката с дъщеря й по-малко мъчителна.
— Не се е мъчила, да. Но се питам дали е преживяла напоследък някаква травма на врата?
— Травма на врата? Например?
— Някакво, каквото и да е, нараняване — каза Джак. Чувстваше се като адвокат по време на процес, който се опитва да анулира водещ свидетел.
— Не се сещам за никакво определено нараняване, въпреки че беше падала от люлка, когато беше на единадесет, и се беше ударила навсякъде, включително по врата.
— Говоря за нараняване, което се е случило през последните няколко дни — каза Джак, — може би миналата седмица.
— Господи, не!
— Тя занимавала ли се е с йога? — опита се Джак да отхвърли и другата възможност.
— Не, не знам за такова нещо.
— А някаква автомобилна катастрофа? Да се е случвало нещо такова напоследък?
— Мили боже, не! — повтори госпожа Абелар още по-убедено.
— Значи е била напълно добре до вчера. Никакви болки във врата или главата.
— Ами, като го споменахте сега, тя наистина се оплакваше напоследък от главоболие. Беше под стрес заради постъпването си на нова работа.
— Каква работа по-точно?
— Реклама. Пишеше рекламите за една от най-проспериращите рекламни агенции в града. Ситуацията беше доста стресираща. Доскоро беше безработна, така че се стремеше да даде най-доброто от себе си на новото място.
— Казвала ли е къде точно е съсредоточено главоболието й, отпред или отзад, на тила?
— Спомена, че било зад очите.
— А взе ли някакви мерки?
— Пиеше ибупрофен.
— И… това помогна ли?
— Не много, затова попита една нейна приятелка какво да прави, и тя й препоръча мануален лечител.
Джак се изправи в стола си. От дълбочините на съзнанието му изплува случай, за който бе чел в една статия в „Семинари по съдебна патология“, в която ставаше дума за мануален лечител и апоплектичен удар.
— Киара отиде ли при този лечител? — попита Джак, докато се опитваше да си спомни подробностите от публикацията. Спомни си, че беше свързан с дисекция на вертебрална артерия, точно каквато бе открил тази сутрин у Киара.
— Отиде. Доколкото си спомням, това беше миналия четвъртък или петък.
— Главоболието й мина ли?
— Да, поне в началото.
— Защо казахте „поне в началото“?
— Защото съсредоточеното зад очите й главоболие премина, но започна друго, в задната част на главата.
— Имате предвид в задната част на врата?
— Тя каза в задната част на главата. Сега, като започнахме разговора, си спомням, че освен това ми каза, че се била разхълцала много лошо, хълцането не можело да спре и това направо я докарвало до лудост.