— Колко често е това „не често“? — попита Джак.
— Не си спомням точно — призна Чет. — Беше преди няколко години, все пак. Във файловете на патолозите в Ел Ей мисля, че бях открил само четири или пет случая на вертебрална артериална дисекция, свързана с посещение при мануален терапевт. — Чет се качи на асансьора, задържайки вратата отворена с една ръка. — Виж, Джак, трябва да тръгвам. Закъснявам. Можем да поговорим по-късно, ако искаш. — Вратата се затвори и той потегли.
За миг Джак остана да се взира в празната врата на асансьора. Беше заинтригуван, може би се беше натъкнал на отклонението, от което имаше нужда. Ако излезеше, че Киара е посетила мануален терапевт заради главоболието си и е имала цервикална манипулация, съществуваше вероятност — той нямаше представа доколко — момичето да е получило вертебрално артериално увреждане.
Като се завъртя рязко, Джак забърза обратно към офиса си. Беше чел на времето за случай на подобно увреждане, причинено от мануален терапевт, а и Чет се беше натъкнал на няколко подобни случая в базата данни на патолозите в Ел Ей. Може би случаят с нелепата смърт на Киара бе точно такъв? Това го накара да си помисли, че при дадените обстоятелства е задължително лично да посети такъв лечител.
Макар да не познаваше в подробности работата на този вид терапия, освен като форма на тъй наречената алтернативна, или допълваща медицина, той знаеше, че все пак има съмнения относно ефикасността й. Той не правеше кой знае каква разлика между мануална терапия, акупунктура, хомеопатия, аюрведа, китайско билколечение, трансцендентална медицина и стотици други, базирани по-скоро на надеждата и плацебо ефекта, отколкото на нещо друго. Това със сигурност не бе наука, поне доколкото той смяташе, но щом хората вярваха, че получават нещо срещу парите си, нямаше какво да каже. От друга страна, ако тези терапии можеха да бъдат фатални, това вече бе съвсем друга история, и той, като патолог, имаше известна отговорност да предупреди обществото.
Изпълнен с енергия от този нов кръстоносен поход, Джак седна обратно в стола си. В този миг си помисли за Лори — как беше му казала, че иска да опита всичко за лечението на Джей Джей.
— Мисля, обаче, че ще се разминем с мануалната терапия — произнесе гласно Джак, като придърпа стола си към компютърния монитор.
Осма глава
12:05 след обяд, понеделник, 1 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
(7:05 вечерта, Кайро, Египет)
Джак изтегли една медицинска статия от Интернет, засягаща вертебралната артериална дисекция, научавайки, че тя е причината за двайсет процента от апоплектичните удари при пациенти, по-млади от четирийсет и пет години, и че се случва три пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Докато четеше, си отбеляза, че типичната проява е осципитално8 главоболие. Премина на последната страница. Първият рисков фактор — казваше се — е спинална манипулация, точно както Чет бе предположил.
Като се питаше каква точно манипулация може да е причинила вертебралната артериална дисекция, той продължи проучването. Няколко секунди по-късно беше отсял купища статии. Бързо намери една, която му се стори обещаваща, и кликна върху нея. Установи, че е далеч по-обезпокояваща, отколкото първата, тъй като представляваше систематичен преглед на трийсет и пет актуални случая на удар, причинен от цервикално-гръбначна манипулация, за които се съобщаваше в медицинската литература от 1995 г. до 2001 г. Голямата част включваха мануални терапевти, а повечето от пораженията бяха вертебрални артериални дисекции. Изходите варираха от пълно възстановяване в шест процента от пациентите до различна степен на перманентен неврологичен дефицит или смърт в останалите деветдесет и четири процента. Един от споменатите пациенти, който беше починал, се оказа тримесечно момиченце.
Джак се облегна назад и се загледа в тавана. Какво страдание трябва да е накарало родителите да си мислят, че симптомите на едно бебе биха се облекчили от цервикални манипулации, внезапно и енергично извиване на врата на детето отвъд точката на нормално съпротивление? И какво ли си е въобразявал съответният терапевт, че се е осмелил да направи такова нещо? Джак не беше просто ужасен — беше гневен.