— Често ли ви прави рентгенови снимки? — попита Джак, ужасен при мисълта. Радиацията, изискуема за спинална радиология, беше значителна.
— Почти при всяко посещение — гордо отвърна Найчъл, сякаш мислеше, че колкото по-чести са снимките, толкова по-добре. — Той е много, много усърден доктор. Най-добрият от всички, които познавам, наистина!
Джак се сви при мисълта, че някой ще тръгне да лекува синузит, несъмнено причинен от увеличено количество бактерии, с потенциално опасни манипулации на шията и напълно излишно радиационно облъчване! Дори ако апаратът беше дигитален, с времето дозата се натрупваше.
— Благодаря ви за помощта, госпожице Барлоу — каза Джак, правейки усилие да избегне изкушението да опровергае жената. Фактът, че един, както изглежда, интелигентен и образован човек може да поддържа подобно странно мнение в наши дни, за него беше загадка. Но не започна да спори.
Побърза да прекъсне линията. Знаеше, че ако не направи така, сигурно щеше да започне да изнася лекция на Найчъл за това, че е необходимо да понапъне малко мозъка си, когато избира при кого да се лекува. Тя несъмнено използваше лечителя като джипи. Без да оставя слушалката, той започна да набира телефона на д-р Нюхауз. Някъде по средата обаче спря, замисли се, после остави телефона. Все още беше бесен и в това настроение знаеше много добре, че не би могъл да проведе смислен разговор. Идеята, че мъжът наистина вярва, че е способен да излекува синусна инфекция с наместване на прешлени беше ужасна. Този човек сигурно беше шарлатанин.
За да се успокои, Джак се зае да пише имейл до трийсет и петимата патолози в Ню Йорк с въпрос дали са се натъквали на случаи на вертебрална артериална дисекция, и по-специално — на предизвикана от мануална терапия. Тъкмо се канеше да изпрати съобщението, когато реши да разшири питането си до смъртни случаи, включващи всички видове алтернативна медицинска терапия, включително хомеопатия, акупунктура и китайско билколечение.
След това Джак влезе в сайта на „Барнс & Ноубъл“9, за да потърси медицински заглавия по алтернативна медицина; беше удивен от броя им. Четейки анотациите забеляза, че явно има много „за“ и „против“, макар да му се струваше, че различните терапии имат прекалено съмнителна основа. Това само разпали още повече любопитството му, особено в такъв момент, когато конвенционалната медицина вървеше към все по-силно базираща се на доказателства терапия.
Едно заглавие привлече вниманието му: „Измама или лечение“. Той звънна в един от близките клонове на книжарницата и помоли да му отделят един екземпляр. Беше решил да коригира позорното си невежество по въпроса.
Възвърнал обичайното състояние на духа си, Джак взе телефона да се обади на Роналд Нюхауз. И за пореден път се отказа. Внезапно реши, че е по-смислено да направи визита на място, макар да знаеше много добре, че тези посещения се правят от медицинските следователи. Протоколът на Патологическия център изискваше посещенията на място да се извършват от добре обучен екип медицински следователи, а не от патолози, освен ако някакви изключителни обстоятелства не изискваха присъствието на квалифициран съдебен медик. Въпреки че Джак предположи, че нито заместник-шефът, нито шефът биха видели в настоящата ситуация такива „изключителни обстоятелства“, той реши да го направи. Нямаше търпение да види с очите си, докато мануалния лечител обяснява как манипулациите по гръбнака могат да излекуват синузит. Освен това искаше да види изражението му, когато му съобщеше, че е убил Киара Абелар, лекувайки я за обикновено главоболие, причинено от напрежение.
Спомни си последния път, когато бе направил такова посещение на място. Навремето, в началото на кариерата си като патолог, особено когато работеше над някой сложен, свързан със зараза случай, той бе направил много такива посещения и едва не го бяха уволнили. Шефът му, Харолд Бингам беше на косъм да го изхвърли заради неподчинение.
Докато чакаше асансьора, Джак осъзна, че ако Роналд Нюхауз е лекувал Киара с предполагаемите цервикални манипулации, не беше необходимо Джак да пише като причина за смъртта „терапевтично усложнение“ в смъртния акт, нещо, което всички от Бингам до долу биха очаквали. Не бе необходимо дори да пише „нещастен случай“, което беше обозначението за такъв случай, преди да навлезе терминът „терапевтично усложнение“ в средата на деветдесетте. Джак си помисли, че може да напише като причина за смъртта „убийство“, после да върне случая към прокуратурата, както се правеше в повечето типични случаи на престъпление. Каква врява само ще се вдигне, помисли си той, докато се качваше на асансьора. А може би именно такава „политическа бомба“ беше необходима, за да привлече вниманието към опасността от цервикални манипулации?