Джак отстъпи крачка назад. Не се уплаши — Нюхауз не изглеждаше в особено добра физическа форма, но Джак не искаше да влошава и без това лошата ситуация. Онова, което искаше, беше час по-скоро да се махне оттук.
— Сега, след като се видяхме очи в очи, мисля, че ще си тръгна — каза Джак, възвръщайки сарказма си. — Не си правете труда да ме изпращате до вратата — добави той, вдигайки ръка, сякаш помахва на Нюхауз. — Ще се справя сам.
Той излезе по най-краткия път от вътрешния офис. Лидия и няколкото пациенти бяха чули най-малкото последната част от словесната атака между двамата. Всички седяха напрегнати, готови да скочат и да избягат всеки момент. Гледаха с широко отворени, немигащи очи как Джак преминава през рецепцията. Последният му жест беше да помаха за довиждане на Лидия, преди да се измъкне през външната врата на офиса.
Навън се отправи към велосипеда си и се зае да отключва безбройните заключващи механизми, като в същото време се оглеждаше неспокойно през рамо. Беше изненадан от поведението си, удивлявайки се до каква степен Нюхауз го бе извадил от контрол. Разбира се, сега, когато мислеше рационално, осъзна, че всичко това е заради Джей Джей и желанието му да се справи някак със ситуацията. Трябваше да се овладее, трябваше да се концентрира върху алтернативната медицина като цяло, а не просто върху хиропрактиката или Нюхауз заради емоционалната реакция от смъртта на Киара Абелар.
След като освободи колелото си, Джак се метна на него и натисна педалите, поемайки на юг. Колкото повече увеличаваше скоростта, толкова повече се притесняваше за евентуалните последици от необмисленото си посещение. Ако Бингам или Калвин научеха за последната му изцепка, това можеше да доведе до преждевременен край на подетия от него кръстоносен поход. И дори до уволнението му. И в двата случая проблемът щеше да е сериозен.
Десета глава
12:53 след обяд, 2 декември 2008 г.
Рим
(6:53 сутринта, Ню Йорк Сити)
Шон гледаше през прозореца, докато египетският Боинг 737–500 прави последен заход към римското летище „Фиумицино“. Не можеше да види нищо друго, освен крилото на самолета. Сякаш се намираха в мъгливото крайбрежие на Сан Франциско. Сигурно кръжаха над летището от половин час.
Като се изключи настоящото напрежение, пътуването през деня беше приятно. Минаха без проблем през египетската паспортна проверка и охраната. Шон беше леко притеснен, защото кодексът се намираше в ръчния му багаж, увит в една хавлиена кърпа, а после в калъфка за възглавница от хотела „Четири сезона“. Ако го бяха намерили, щеше да се разочарова, макар да не се тревожеше за юридическите последствия. Беше се подготвил да каже истината — че го е взел като сувенир — а после да излъже, че е бил сигурен, че става дума за фалшификат, каквито са повечето от нещата, продаващи се в антикварните магазини в Хан-ел-Халили.
Писмото на Сатурний беше друга работа. Шон грижливо бе покрил всеки милиметър папирус с прозрачно найлоново фолио, каквото бе взел от кухнята на „Четири сезона“ и после залепил между отделните страници на една голяма книга по фотография за древните египетски паметници, набързо купувайки я от хотелския магазин за подаръци. Докато минаваше през охраната я носеше в ръце пред очите на всички. Ако откриеха писмото, щеше определено да възникне проблем, но Шон чувстваше, че съществува минимален риск. За пред Сана го беше омаловажил напълно, казвайки й, че го е правил и преди, без ни най-малки затруднения.
— Когато книгата минава през скенера, те се радват — каза й той да я успокои.
В този миг самолетът се разтърси здраво, което го накара да трепне. Машината се беше спуснала под ниската облачна покривка. През вече обления от дъждовни струи прозорец Шон виждаше влажните зелени поля и задръстени от трафик пътища. Въпреки че беше по средата на деня, повечето от колите бяха с включени фарове. Напред се виждаха неясните очертания на летището и прииждащата писта. Миг по-късно самолетът докосна земята и двигателите изреваха.
Шон изпусна лека въздишка на облекчение и погледна Сана. Тя се усмихна.
— Не изглежда като най-хубавото време — изкоментира тя и се наведе, за да погледне навън.
— Може да е дъждовно през зимата.
— Не мисля, че за нас има някакво значение. — Тя му намигна.