— Имаш право — съгласи се Шон. Пресегна се и стисна ръката на съпругата си. И двамата бяха напрегнати.
— Знаеш ли какво? — каза Сана. — Защо аз не отида да получа багажа, а ти през това време да вземеш кола под наем. Това ще ни спести време.
— Супер идея! — кимна Шон и погледна жена си. Беше приятно изненадан. Обикновено тя оставяше изцяло на него да взема решения. А сега беше дейна и предлагаше сама помощта си. Явно бе не по-малко развълнувана от него. През цялото време на полета го засипваше с въпроси за ранното християнство, юдаизма и дори за близкоизточните езически религии.
— Какво смяташ да правим, след като излезем от летището? — попита тя нетърпеливо.
— Ще се регистрираме в хотела, ще хапнем, после ще потърсим място, откъдето да се снабдя с някои основни инструменти. После, според мен, трябва да проверим некрополиса или „Скави“, така че да няма изненади, когато се промъкнем довечера за урната. Доколкото си спомням, „Скави“ е отворен до към пет и половина или там някъде.
— Какви инструменти имаш предвид?
— Чук, длето и две фенерчета. Може би и някакво режещо устройство на батерии, за да сме сигурни.
— Какво ще режем?
— Мек камък или може би тухла. Надявам се да не е необходимо. Електрическите инструменти всъщност са били забранени от папата, когато е разрешил новите разкопки, за да се избегнат вторични повреди, само че ние няма да се тревожим сега за тази подробност. Там, където ще работим, единственото нещо, което може да се повреди, е самата урна.
— Няма ли да копаем най-обикновена пръст? — попита Сана. В нейното съзнание идеята за рязане в скалата правеше проекта далеч по-плашещ.
— Не, по-скоро хумус, глинест слой, примесен с камъчета, но силно сбит, за да изглежда като много мек камък. Както споменах, гробницата, която Петровите последователи направили за него на хълма на Ватикана непосредствено до Цирка на Нерон, била подземна зала с голям свод. Те изкопали голям ров и после построили две успоредни тухлени фундаментални стени, ориентирани в посока изток-запад. Писмото на Сатурний съобщава, че урната била поставена по средата на основата на северната стена и скрита преди изкопаната дупка от външната страна на стените да бъде запълнена отново.
— И основата на северната стена според теб е мястото, където трябва да намерим урната?
— Точно така. По време на последните големи разкопки преди повече от петдесет години археолозите прокопали тунел под тази северна стена, за да влязат в първоначалната зала на гробницата, без да повредят бъркотията от гробове, олтари и трофеи, натрупани над подземната гробница на Петър. Започнали скоро след неговата смърт, до неотдавна хората настоявали да бъдат погребани колкото се може по-близо до него. Така или иначе, урната трябва да е някъде в покрива на тунела.
— Трудно ми е да си представя всичко това.
— Нормално е. Скоро след смъртта на Петър целият хълм се превърнал не само в място за погребения на бъдещите папи, но и в популярен римски некропол, пълен с гробове и мавзолеи. В наше време заради местоположението си под „Свети Петър“ само малка част от него е разкопана. А в рамките на пет-шест кубически метра около гробницата на Петър е такъв хаос от древни конструкции, какъвто не можеш да си представиш. И за да станат нещата още по-сложни, в някакъв момент в първи век точно над неговия гроб е бил изграден монумент, наречен „Тропайон на Петър“. После през четвърти век Константин построява своята базилика наблизо до този монумент, използвайки го като олтар. През ренесанса Базиликата „Свети Петър“ била изградена върху тази на Константин, като разположили високия олтар директно върху мястото, където се намирал олтарът на Константин, сега на около осем метра над пода на първоначалната гробница на Петър.
— Звучи като многопластова торта — каза Сана.
— Добра аналогия — съгласи се Шон.
След като влязоха в терминала и минаха паспортната проверка, Шон и Сана се разделиха — Сана тръгна към отделението за получаване на багаж, а Шон към стоянката за наемане на коли. Само половин час след това вече пътуваха.
Шофирането към Рим беше приятно, докато не стигнаха очертанията на града. Дъждът, трафикът и липсата на прилична карта ги оставиха да се молят да се натъкнат най-накрая на някоя позната забележителност.
След петнайсет изнервящи минути забелязаха Колизеума. Шон бързо сви нататък и оттам прецениха как да стигнат до горния край на Испанските стъпала и хотел „Хаслър“.